62 хиляди българи получават помощи в Германия

По данни на Федералната агенция по труда, около 122 хил. български и румънски граждани разчитат на социални помощи в Германия. Само за една година (от септември 2014 до септември 2015 г.) техният дял се е увеличил с над 3% - до 17,2 на сто. 

"Броят на хората, които са безработни и получават социални помощи, нараства бързо, особено сред българите. През септември 2015 г. 62 хил. българи са получавали социални помощи в Германия, което е с 50% повече в сравнение с предходната година", казва пред "Зюддойче Цайтунг" миграционният експерт към Агенцията по труда проф. Херберт Брюкер.

В тази група влизат и много хора, които работят, но са зависими от помощи, тъй като заплащането им е твърде ниско. Статистиката сочи, че за една година в Германия са пристигнали нови 140 хил. българи и румънци. Като цяло те бързо се ориентират и много от тях си намират работа на германския трудов пазар. Но в същото време нараства и делът на хората, които разчитат на социални помощи, допълва професорът по икономика.

Кой да има право на помощи?

Заради увеличаващия се брой граждани на ЕС, които получават социални помощи в Германия, социалната министърка Андреа Налес поиска да бъдат орязани плащанията за граждани на страни от ЕС. И с това постави началото на широк обществен дебат. Кметът на Хамбург и заместник-председател на германските социалдемократи Олаф Шолц се включи в него с предложението гражданите от страни-членки на ЕС да имат право на социални помощи само ако преди това са живели и работили поне една година в Германия. 

А сега и канцлерката Ангела Меркел изглежда склонна да подкрепи идеята за орязване на социалните помощи за граждани от страни-членки на ЕС. "Трябва да помислим дали всеки безработен в Германия трябва да има право да получава социални помощи", каза тя след среща в Берлин с румънския си колега Дачиан Чолош. За същото, впрочем, отдавна настоява и британският премиер Дейвид Камерън. Неговото искане е още по-радикално: граждани от други страни в ЕС да получават социални помощи във Великобритания само ако преди това са работили минимум 4 години на Острова.

Темата за социалните помощи е изключително оспорвана, при това не само в Германия. Миналото лято Европейският съд постанови, че граждани на ЕС, които никога не са работили в Германия, нямат право да получават помощи по програмата Харц-4. Няколко месеца по-късно и Федералният социален съд в Касел потвърди правото да се отказват плащания Харц-4 на чужденци от ЕС, но от друга страна обяви, че тези хора имат принципно право на социални помощи. 

Съдиите в Касел постановиха, че най-късно след 6 месеца пребиваване в страната чужденците следва да получат право на социални помощи. Те се позоваха на решение на Германския конституционен съд, според което "съществува основно право на екзистенцминимум, гарантиращ достойно човешко съществуване". Според експерта Херберт Брюкер, решението на Федералния социален съд отправя грешно послание: "Не бива да се създават уловия, при които някой се мести от една страна-членка в друга заради по-щедрите социални плащания", казва професорът.

6,7 милиарда евро

Изплащането на социални помощи за граждани на други страни в ЕС струва на Германия цяло състояние. През 2013 г. за тази цел са били похарчени 6,7 млрд. евро, е изчислил вестник "Ханделсблат". Докато разходите за социални помощи, изплащани на германски граждани, са спаднали с 11% от 2007 г. насам, при чуждите европейски граждани има увеличение с 2 процента. А делът на българите, получаващи социални помощи в Германия, се е увеличил петкратно.

Изследване на европейската агенция Eurofund показва, че преселниците от десетте източноевропейски страни-членки на ЕС получават повече социални помощи, отколкото гражданите на приемните страни. Изключение в това отношение правят само Италия, Ирландия и Великобритания.