Идва ли ренесансът на българската железница?

Откриването на линията за международни съобщения, а заедно с това и освещаването на Централна гара София, става на 1 август 1888 г., когато по обяд пристига първият международен влак от Лондон и Париж  (легендарният Ориент експрес), който отпътува рано на другия ден за Пловдив, Одрин и Цариград. Гарата се превръща много бързо в един от символите на освободена България.

Инж. Иван Гогев, част от експертите на Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) и „антрополог“ по железопътна история, ни разказа, че в началото на миналия век софиянци са си купували специален перонен билет и са идвали да се наслаждават на технологичните въведения. „Да се попадне в купетата на влака в онези времена за много хора е било недостижима мечта“, сподели Гогев.

„Най-силните години на гарата без съмнение са 30-те години на миналия век. В онези години технологичната дистанция от най-развитата жп система в света – германската, е била много малка“, обясни експертът. През 70-те години също се е наблюдавал голям пътникопоток, но след това е дошло изтеглянето към „шосето“ и възможностите, които то предлага. „Но ренесансът на релсите предстои“, категоричен е Гогев. „НКЖИ прави всичко възможно инфраструктурата ни възможно най-скоро да се доближи до европейските стандарти и да заемем мястото, което сме имали", обясни той.

Според статистиката на Националната компания „Железопътна инфраструктура“ за миналата година през гарата са преминали около 4.5 млн. пътници – което средно на ден е по 11-12 хил. души. За сравнение, в началото на 20-и век от тук са минавали 415 души.