Инфлацията в България е само на 1 пункт от допустимата за еврозоната (графики)

Инфлацията в България продължава да се се движи към допустимите граници за влизане в еврозоната. Към края на септември показателят остава само на 1 процентен пункт от допустимата цел. Това показват данните за средногодишната инфлация за периода октомври 2023 – септември 2024 г. на европейската статистическа служба Евростат – показателят, който се използва от ЕЦБ и Европейската комисия.

Напредъкът на България по инфлационния критерий е видим и от графично представените данни по-долу. Според Министерство на финансите страната ще успее да отговори на маастрихтските изискванията до края на годината, но анализатори прогнозират това да се случи едва в началото на 2025 г.

Така целевата дата 1 юли 2025 г., определена от парламента, изглежда непостижима – както предупреди и финансовият министър Людмила Петкова през лятото. Все по-ясно се върви към евентуално приемане на 1 януари 2026 г., а рейтинговите агенции като Fitch отбелязват, че при провал на процеса, кредитният рейтинг на България може да бъде намален, което би означавало влошаване на имиджа и поскъпване на финансирането.

Средногодишният хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) достига 3.4% в България.

За сравнение, в трите страни с най-ниска инфлация в Европейския съюз – Финландия, Дания и Италия – средният индекс за същия период е 0.93%. По правило ЕС допуска инфлацията в страната кандидат да бъде най-много с 1.5 пункта над средната за най-добрите три страни. За да изпълни критериите, средният ХИПЦ в България трябва да е 2.43%.

В началото на годината България се движеше с 3 – 4 пункта над допустимата граница, което значи, че има значително подобрение.

Специфики по държави

В доклада си от юни Европейската централна банка изключи от сметките Финландия, заради „изключителни фактори“. Ако при сметките сега отново изключим страната за сметка на Литва, допустимата инфлация става 2.5%, или 0.9 пункта под стойностите в България.

В своя по-благосклонен за България доклад Европейската комисия пък бе изключила и трите страни с най-ниска инфлация по това време – Финландия, Дания и Белгия заради „специфични за страната фактори“, както и защото „се отклоняват значително от средното за еврозоната“.

Ако сега изключим от сметките Финландия и Дания за сметка на Литва и Латвия, допустимата ниво става 2.6%, или 0.8 пункта под стойностите за инфлацията в България.

А конвергентните доклади от юни на двете финансови институции за първи път в историята на валутния съюз се разминаха по критерия за ценова стабилност. Анализаторите изтъкнаха по-технократския подход на ЕЦБ, докато Европейската комисия влага и политически елемент в действията си. Все пак крайното решение е на Комисията и на страните от еврозоната.

Справка на Economic.bg по години показва, че за последно инфлацията в страната е била в границите за влизане в еврозоната точно преди и в началото на пандемията, когато финансов министър беше Владислав Горанов. Тогава България бе приета във валутно-обменния механизъм (ERM-2), т. нар. „чакалня на еврозоната“.

Въпреки сметките България има и друго препятствие по пътя към еврозоната – попадането ѝ в списъка за пране на пари на FATF като юрисдикция със стратегически слабости по отношение на превенцията.