Инфраструктурата е гръбнакът на икономиката
Назрява моментът за изграждането на цялостна европейска мрежа от мултимодални терминали
Д-р Кристиан Кръстев:
Снимка: Личен архив
~ 4 мин.
Тони Григорова Кристиан Кръстев е зам.-кмет в Столичната община с ресор „Транспорт и градска мобилност“ от януари 2020 г. до 8 декември 2022 г. Той е доктор по икономика. Завършил е УНСС, има магистърска степен по международни икономически отношения и допълнителна специализация по право. Кариерата си в транспорта започва още през 2003 г. в дирекция “Корпоративно преструктуриране и капиталов пазар“ към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. По-късно е зам.-министър и министър в същото министерство. Бил е председател на Съвета на директорите на „Летище Бургас“, основател и шест години изпълнителен директор на „Уиз еър България“, председател на Съвета на директорите на „Пристанище Варна“ в периода 2009 – 2013 г. Управлява „Флайинг карго България“ – 2013 – 2017 г. Член на съвета на директорите на “Биодит” АД от 2013 до 2019 г.
Транспортът днес е комплексен и сложен организъм. Хората вече не могат да си представят живота без транспорт и очакват той да е все по-добре организиран. Приемат го за даденост, а зад всичко постигнато стои огромна работа, усилия от страна на много хора, за да обърнем внимание на единицата пътник и минутата време, която се прекарва в превозното средство… Това казва д-р Кристиан Кръстев. Целият му професионален път е свързан със сферата на транспорта и ето неговата гледна точка към развитието на този важен сектор:
Доброто планиране на транспорта е от огромно значение за всички. Световен приоритет е пътната безопасност и върху това се работи и у нас. Но често към правилните неща се пристъпва, когато вече не търпят отлагане. В по-богатите държави успяват да извадят превенцията „пред скоби“. Моето желание, където и в сферата на транспорта да съм работил досега, е било да не чакаме събитията,
да създаваме трендове
и да изпреварваме тенденциите.
Когато преди десетина години говорих за маршрутизация и други новости в куриерските услуги, имаше скептицизъм, че това може скоро да се случи в България. А то вече е факт. Когато управлявах авиокомпания, бяхме осъзнали, че ако искаме да развиваме бизнес, трябва да създаваме добри партньорски отношения, а не само конкуренция. Именно партньорството позволява да имате алтернатива да услугите, които предоставяте.
На прага сме на 2023 г. и виждам, че вече има остра необходимост от
по-добра свързаност
на всички ключови транспортни съоръжения. Пристанищата и летищата трябва да имат връзка с останалата част от мрежата – автомобилната, железопътната. Имаме нужда от изграждането на мултимодални терминали – в Пловдив вече има, но трябва в София, Варна, Бургас, Русе, на гранично пропускателните пунктове и на други места. Необходимо е да се предприеме комплекс от мерки, които ще дадат възможност да се съкрати времето, а и средствата, необходими за доставките. Ще дам за пример Турция, която произвежда много стоки за Европа и те със сухопътен транспорт преминават основно през България. Това натоварва пътната мрежа, амортизира я, създава замърсявания, задръствания и предпоставки за пътнотранспортни произшествия. На ГКПП „Капитан Андреево“ трябва да се изгради мултимодален терминал, без значение дали от турска или от българска страна. Тировете и всички транзитно преминаващи трябва да са качват на платформени вагони. Единствено тези, които имат причина да влязат в страната, само те трябва да останат на пътя, а всички други да се превозват с жп транспорт. Това е концепцията, която развива Европейската комисия.
Имаме ли готовност да го направим?
Това трябва да е държавен и европейски приоритет. Още през 2013 г. мина процедурата и започна изграждането на мултимодален терминал в Пловдив. Създаването на такава система изисква огромни инвестиции, но също междудържавна политика и двустранни отношения. Не е никак лесно, но тази идея може да се реализира, стига да имаме национален приоритет за мултимодални терминали. Министрите на транспорта, на регионалното развитие, на икономиката и на екологията трябва да определят тези места, да се направят публично-частни партньорства, което е най-добрият и устойчив вариант, какъвто вече работи в Пловдив. Може да се привлекат наши или чуждестранни инвестиции.
Началото вече е поставено, но
за да се превърне в национален приоритет
е нужна политическа стабилност и приемственост между правителствата, които да се заемат с реализацията на тази голяма идея. Фазите са планиране, проектиране, финансиране, изпълнение на проекта и после следва да започне неговото прилагане. Изграждането на мултимодални терминали и тяхната свързаност на територията на страната ще отнеме повече от 4 г., което изисква приемственост в управлението.
За развитието на икономиката има и друг важен момент - в България има изградени транспортни направления „изток-запад“, но не и „север-юг“. Нуждаем се добра транспортна инфраструктура и свързаността „север-юг“ повече не бива да се пренебрегва. Да не забравяме
старата римска практика
че първо трябва да изградиш добър път и съпътстващата инфраструктура.
Транспортът и транспортните връзки са гръбнакът на икономиката. Време е да довършим изграждането на магистралите и да направим ремонт на железопътната инфраструктура. Европейските средства за транспорт и транспортна свързаност трябва да бъдат използвани максимално ефективно, за да построим мечтаната транспортната мрежа, така необходима за функционирането на икономиката.
Приемственост в управлението
- Времето на партиите трябва да отстъпи място на ерата на личностите. Обществото се нуждае от технократи, доказали своята експертиза. В управлението трябва да са точно такива хора. Но напоследък избуяха популистките партии. А популизмът е като аналгина, той лекува болката, но не и причината.
- Развитието на икономиката изисква приемственост в институциите, което ще даде устойчивост в управлението. Ако новото правителство иска да промени приоритетите, по които предишното е работило, то всичко това трябва добре да се обоснове.
- Когато икономиката тръгне нагоре, ще можем да предприемем мерки срещу демографския срив. Растежът ще е предпоставка да върнем много от българите обратно в България.
Ред в големия град
Важната цел е да създадем добра система на градския транспорт и това ще е предпоставка в големия град хората да слязат от автомобилите си. Когато виждат, че автобусите летят, а те стоят в задръстване, в един момент повечето хора ще се преориентират към обществения транспорт.
За да има ред, трябва да има контрол, който да се извършва с автоматизирани електронни средства. Нарушителите автоматично трябва да бъдат санкционирани. Когато в големите градове се въведе система, която да дава информация за свободните паркоместа, това ще пести време, гориво, вредни емисии.
