Инвестициите в хората са най-важни

Без човешкия труд икономиката е само абстракция, напомня психологът Пламен Димитров

Инвестициите в хората са най-важни

Снимка: pixabay

Автор: Тони Григорова

Кризата, в която пандемията ни вкара, нанася големи щети не само на икономиката, но и на хората, на тяхната психика и поведение. Многомерни са и социалните ефекти на изолацията. Тепърва предстои „пандемия”, свързана с травмите и психоемоционалния статус на хората,  но и с адекватността на поведението им, алармира Пламен Димитров, психолог и консултант по организационно консултиране.

Изследване на Европейската фондация за подобряване качеството и условията на живот и качеството на труд към Европейската комисия показа, че българите продължават да са на първо място по финансова несигурност – преди пандемията, по време на изолацията, а и след това. Усещането за финансова застрашеност се засили и сме сред петте държави в ЕС, в които се наблюдава най-силно субективно усещане за неблагополучие. Възможностите ни да поемаме такива удари са твърде занижени, хората не могат да проявят гъвкавост за своята лична и семейна адаптация, но и за съхраняването на бизнеса си, ако са предприемачи, коментира Пламен Димитров.

Пандемията ни завари

неподготвени

и по-голямата част от бизнеса в България не беше в състояние да реагира правилно. Все повече събитията изискват да променяме себе си, организациите и отношенията в тях, както и самата организация на работа. След такива изпитания хората преосмислят своя мироглед, практики и начин на действие. В България може да започнем да мислим само за икономическата активност и инвестициите,  но същевременно е добре да оценим колко са важни здравето, работоспособността, чувството за достойнство на всеки служител. Хората правят бизнеса, иначе икономиката е само абстракция. Сега видяхме кой изнася кризата и за кого тя е с най-големи последствия. Осъзнахме, че хората са много по-важни, отколкото досега сме смятали.

Ето какво още казва Пламен Димитров за

уроците

които в последните месеци натрупахме: „Уроците са много и един от тях е, че трябва да променим нашите модели на мислене, тъй като досега живеехме с неолибералната религия за потребителското общество. Стана така, че един вирус преподреди приоритетите ни и се отказахме от много неща. Убедихме се, че сигурността налага сами да произвеждаме базисните ресурси, за да не зависим изцяло от външни доставки. Разбираме колко е важно да инвестираме в неща, които не са източник на бърза възвръщаемост, но са от първа необходимост. Гоненето на печалба трябва да се комбинира и с грижата за организационното и социалното здраве, с готовността да посрещаме всякакви трудности. Сега е моментът да осъзнаем, че инвестициите в „човешкия капитал” са най-важни, че бизнесът трябва да е по-социален и по-хуманен. Хората дават принос с труда си, който невинаги е овъзмездяван. Трудът е най-важният фактор за капитала”.

Без съмнение

съпротивата срещу промяната

е огромна сила. Всички искат ситуацията да отмине и да се върнат към добре познатото старо.  Но крачката назад просто не е възможна. Не знаем какво точно предстои, но със сигурност хората очакват по-сериозна ангажираност както от държавата, така и от работодателите. Вече е дошъл моментът внимателно и избирателно да се учим от опита и да бъдем иновативни. Да извлечем поуките от всичко, което ни се случва, и да променим начина си на действие, защото това ще ни донесе дългосрочни ползи.

Повече четете в бр. 97 на сп. "Икономика"

Коментари: 0