Иван Кръстев: Кризите в България са все по-често политически и управленски

Кризите могат да бъдат в различни сфери и е грешка да мислим за икономически спад, когато чуем за тях. През 2009-2010 г. свързвахме кризата с финансовия сектор, а сега я забелязваме все повече в политиката. Това каза политологът и ръководител на Центъра за либерални стратегии Иван Кръстев по време на 14-ото издание на Годишната среща на бизнеса с правителството, организирана от "Капитал".

"В библиотеката в Харвард има 23 600 заглавия, включващи думата "криза". Говоренето за кризи не е започнало сега и няма да свърши утре, но едно от най-важните неща през последните 5-6 години е, че в България след 2009-2010 разговорът за криза беше свързан с икономиката и финансовия сектор, а сега кризата я свързваме със сферата на политиката и управлението", обясни Кръстев. 

По време на форума той представи проблемите, които биха били налице и през 2030 г. В прогнозата си „Как изглежда бъдещето“ Кръстев обърна внимание на четирите необходими фактора за устойчива демокрацията, като два от тях са изключително проблемни за страната ни.

Доходите на населението

Над определено ниво на доходите, няма демократически режим, който да се е провалил, губейки подкрепата на народа. „Всички страни в Европейския съюз, включително и България, отговарят на това изискване“, отбеляза политологът.

Икономическо развитие

Демокрацията не може да работи, ако със смяната на правителството, не се променя нищо. Диаметрално противоположният модел също не е решение - ако с новата власт, всичко се променя из основи. "И давата са изключително опасни. В първия избирателите губят желание да участват в политиката, а в другия - властта не иска да си даде мястото на следващите. Бизнесът е потърпевш и в двата случая, инвестициите стават рискови при чести промени, а еднообразието означава липса на развитие, което също отблъсква амбициозните проекти", смята Кръстев. Той сподели, че забелязва опасна тенденция: „Въпреки че имаме икономически растеж и ръст на доходите, доверието в институциите намалява“.

Демографската криза

За хърватското председателство демографският проблем е ключова тема и въпреки че го свързваме с Централна и Източна Европа, проблемът е глобален. Икономическото развитие и политизирането на обществото влияят върху раждаемостта и когато паднат под определени нива, това се отразява на демографията и ще причини застаряване на населението.

„В България се говори за демографска криза от 70-те години, но е грешно тя да се свързва с прехода. Комбинацията от ниска раждаемост, висока степен на емиграция и висока степен на инфлация през периода на прехода, заедно с други фактори, водят до това, че през 2030 г. ние ще имаме избирателно тяло, което ще бъде много по-възрастно от това, което е сега“, сподели Кръстев. Поколенческият дисбаланс ще е причина младото поколение винаги да губи на изборите. "Много от политиките са невъзможни в такова общество, например, вдигането на пенсионната възраст", казва той.

Работна сила

След 10 години България ще има много повече чужденци в сравнение с това, което имаме сега. Полша е пример за европейска държава с много чужда работна ръка. Това ще се случи и в България и бизнесът обръща най-голямо значение на този процес. Преди да започне връщането на българите в страната, трябва да се развият гореспоменатите фактори.

Политиката трябва да е в полза на гражданите и бизнеса. За да се гарантира, че демокрацията няма да бъде фасадна, решенията трябва да бъда внимателно обмислени и взети с ясното съзнание за отговорност. "Българските емигранти участват в гласуването, но не плащат данъци“, сподели политологът и допълни, че много често се взимат решения, незасягащи хората, които ги взимат.