Изчезващата сила на иновациите

Иновациите от години са актуална тема, но заради пандемията те загубиха своя устрем на развитие и последва пълна дезориентация на активността, която беше набрала сила.

Иновациите от години са актуална тема, но заради пандемията те загубиха своя устрем на развитие и последва пълна дезориентация на активността, която беше набрала сила. Но какво е иновацията? Това е креативно решение, което се справя със съществуващ проблем. Излиза, че трябва да открием „камъчетата в обувката“...

В САЩ, където иновациите

уж се развиваха с пълна сила

заваляха критики, че този процес е бил доста надценен. Силициевата долина, както и доста от водещите технологични компании  са упреквани, че като цяло отговориха зле на кризата. Разбира се, дадоха ни Zoom, но от тях се очакваше доста повече. Пандемията разкри ограниченията и неспособността на големи и малки компании, представяни за иновационни лидери, да се справят в създалата се ситуация и да създават иновации в области, които са наистина значими.

Магията, наречена иновации, изведнъж изчезна. И се разбра, че ще е грешка да оставим да умрат

уморените стари компании

които по традиционен начин произвеждат стоки и предлагат услуги. Пандемията подейства отрезвяващо. В този контекст се налага изводът, че иновациите са полезни, стига да не са безполезни, тъй като в много от случаите желаното е представяно за действително. И немалко от разработките досега са били просто усвояване на готово финансиране.  Явно е време да преосмислим разбирането за т. нар. иновации.

Методът ТРИЗ

или Творческо решаване на изобретателски задачи, не е нов, но може да е от полза в желанието да преодолеем преградите в развитието. Негов създател е съветският изобретател  Хенрих Алтшулер (1926 — 1998). Той е анализирал голям брой международни патенти и през 1973 формулира матрица от 40 типови начина за отстраняване на техническите противоречия. Сред тях са принципите на местното качество, обединението, „матрьошката“, преминаването в друго измерение, обръщането на вредата в полза и т. н. Ето и някои примери:

• Принципът на асиметрията – много задачи стават по-лесни за решаване, когато симетричните форми се направят асиметрични. Симетричните фарове на колите може да се променят така, че левият фар да осветява пътя в близост до колата и да не свети в очите на отсрещните шофьори, а десният да осветява пътя по-надалеч. Гумите на колите може да се направят по-устойчиви от външната страна, за да не се увреждат от бордюрите.
• Принцип на сферичността – преминава се от плоски към сферични повърхности, или от постъпателно към кръгово движение. Този принцип се използва в бойните изкуства за справяне с по-силен противник – техниките, при които се изпълняват кръгови движения, не дават възможност на по-силния противник да използва силата си.
• Принцип на универсалността – такъв пример са кораби, които едновременно превозват и преработват суровините.

В излизането от кризата иде ред усилията и финансирането да се насочат към неща, от които наистина ще има осезаем обществен ефект. Може да използваме наличното знание, за да създаваме решения на нови или стари проблеми. Но преди това се налага да преосмислим що е то иновации и тяхното приложение по света и у нас.