Адриан Николов 
Публични финанси
„Изкуствените“ общини и техните икономически последствия
Административното деление има последствия и за структурата на икономиката на отделните икономически центрове
~ 2 мин.
Новопубликуваният анализ на ИПИ на икономическите центрове в България цели преди всичко да открои основните територии - двигатели на икономиката, в които се струпва капитал, работници и инвестиции. В хода на анализа обаче наяве излязоха редица неподозирани и любопитни явления, които лесно се пропускат от птичия поглед на макроикономическия анализ. Сред тези е появата на няколко групи икономически центрове с различен и допълващ се профил около Стара Загора, „самодостатъчните“ центрове без периферия Габрово-Севлиево и Хасково, както и центровете от „изкуствени“ общини като Добрич и Ямбол. Тук ще се спрем по-подробно на последните и техните особености.
Под „изкуствени“ общини разбираме такива, в които селище с неговото землище в извънселищната територия представлява икономическа цялост, но е превърнато в две отделни общини при изграждането на административно-териториалното деление. Най-чистият пример за такива изкуствено разделени общини са Добрич и Ямбол, които са заобиколени от всички страни съответно от общините Добричка (също известна като Добрич-селска) и Тунджа. Сходни са и община Сопот, заобиколена почти отвсякъде от Карлово, както и община Пловдив, където самият град се разпростира и в границите на съседните общини Марица и Родопи.
Общините Тунджа и Добричка си приличат не само по географските си особености. И двете нямат собствен административен център, а вместо това ползват Ямбол и Добрич. И двете са създадени през 1987 г., в хода на териториална реформа в края на социалистическия период. Значителната ежедневна трудова миграция между тях е продукт именно на това разделение. И в двата случая обаче голяма част от миграцията е от заобикалящата община към ядрото, тъй като в него са съсредоточени повечето възможности за работа. Докато при Добрич този тип миграция не е толкова значителна – според последните данни 17% от работещите в Добричка община пътуват ежедневно до Добрич, то в Ямбол това са почти една трета. Ако се вземат предвид нетните потоци, то при двете се наблюдават обратни тенденции – докато Ямбол привлича повече работници от Тунджа, то повече хора пътуват ежедневно до Добричка община от Добрич, отколкото обратното.
Административното деление има последствия и за структурата на икономиката на отделните икономически центрове. Отделянето на земеделските землища от градовете в отделни общини означава, че икономиките им също се разделят на две, съответно на индустриална община и земеделска община. Характерна особеност е и че през последните години земеделските общини в двата споменати центъра (Ямбол и Добрич) имат по-високи заплати от индустриалните, най-вероятно в резултат на механизацията на земеделието и усвояването на европейски средства.
Феноменът на „изкуствените“ общини само подчертава нуждата от скорошна териториално-административна реформа (наред с обстоятелството, че благодарение на негативните демографски процеси редица общини вече не отговарят на законовите изисквания за своето съществуване). В най-добрия случай такава бъдеща реформа ще бъде основана не на формални критерии и бюрократична логика, а на естествените икономически процеси.
Под „изкуствени“ общини разбираме такива, в които селище с неговото землище в извънселищната територия представлява икономическа цялост, но е превърнато в две отделни общини при изграждането на административно-териториалното деление. Най-чистият пример за такива изкуствено разделени общини са Добрич и Ямбол, които са заобиколени от всички страни съответно от общините Добричка (също известна като Добрич-селска) и Тунджа. Сходни са и община Сопот, заобиколена почти отвсякъде от Карлово, както и община Пловдив, където самият град се разпростира и в границите на съседните общини Марица и Родопи.
Общините Тунджа и Добричка си приличат не само по географските си особености. И двете нямат собствен административен център, а вместо това ползват Ямбол и Добрич. И двете са създадени през 1987 г., в хода на териториална реформа в края на социалистическия период. Значителната ежедневна трудова миграция между тях е продукт именно на това разделение. И в двата случая обаче голяма част от миграцията е от заобикалящата община към ядрото, тъй като в него са съсредоточени повечето възможности за работа. Докато при Добрич този тип миграция не е толкова значителна – според последните данни 17% от работещите в Добричка община пътуват ежедневно до Добрич, то в Ямбол това са почти една трета. Ако се вземат предвид нетните потоци, то при двете се наблюдават обратни тенденции – докато Ямбол привлича повече работници от Тунджа, то повече хора пътуват ежедневно до Добричка община от Добрич, отколкото обратното.
Административното деление има последствия и за структурата на икономиката на отделните икономически центрове. Отделянето на земеделските землища от градовете в отделни общини означава, че икономиките им също се разделят на две, съответно на индустриална община и земеделска община. Характерна особеност е и че през последните години земеделските общини в двата споменати центъра (Ямбол и Добрич) имат по-високи заплати от индустриалните, най-вероятно в резултат на механизацията на земеделието и усвояването на европейски средства.
Феноменът на „изкуствените“ общини само подчертава нуждата от скорошна териториално-административна реформа (наред с обстоятелството, че благодарение на негативните демографски процеси редица общини вече не отговарят на законовите изисквания за своето съществуване). В най-добрия случай такава бъдеща реформа ще бъде основана не на формални критерии и бюрократична логика, а на естествените икономически процеси.
