Как да (не) излекуваш една „накуцваща“ икономика
Най-дълго управлявалият японски премиер Шиндзо Абе подаде оставка по здравословни причини, след като опита да съживи третата най-голяма икономика в света
Наследството на Шиндзо Абе:
Снимка: БТА
~ 3 мин.
Най-дългого управлявалият японски премиер Шиндзо Абе зае поста на министър-председател на страната за втори път през 2012 г., като това се случи в момент на силна нужда от съживяване на третата най-голяма икономика в света. Той се нагърби с тежката задача да изведе Япония от икономическата дефлация, да подсили армията ѝ и да се противопостави на нарастващото влияние на Китай. За да постигне това, Абе спечели доверието на избирателите си няколко пъти. Стимулиращата му икономическа стратегия „Абеномика“ обаче започна да се клати още преди той да вземе решението да подаде оставка по здравословни причини, което обяви днес.
Тя бе разрушена както от работата му по овладяването на коронавируса, така и от поредицата скандали, включително арестуването на бившия му правосъден министър. Тази откровена оценка от мнозина японски наблюдатели подчертава страховитото политическо предизвикателство, пред което бе изправен Абе в усилията си да извади страната от десетилетия на икономическа стагнация.
Коронакризата…
може би просто постави последния пирон в ковчега на програмата му за реформи, тъй като икономиката потъва все по-дълбоко в рецесия, смятат анализаторите.
След взимането на властта в края на 2012 г., Абе разгърна трите основни лъча на стратегията си за възстановяване на третата по големина икономика в света – мащабно парично облекчаване, повече фискални разходи и структурни реформи.
Подходът му все пак срещна...
няколко успеха.
Програмата за стимулиране от страна на Японската централна банка вдъхна оптимизъм на бизнеса и спомогна за отслабването на йената, като даде на ориентираните към износ предприятия неочаквани печалби, които се превърнаха в по-високи заплати и нови работни места.
Реформите на корпоративното управление пък привлякоха огромни суми отвън, които увеличиха чуждестранната собственост върху публичните компании в Япония до рекордните 31.7% през 2014 г. от 28% през 2012 г. През 2019 г. делът им се сви до 29.6%.
Успяхме да сложим край на 20 години дефлация с трите „стрели“ на „Абеномиката“, отговори премиерът на въпрос какво наследство остава след оттеглянето си, цитиран от Reuters.
Освен това обаче Абе ще остави на наследника си...
купчина недовършени неща.
„В момента фокусът ще бъде върху възстановяването от коронакризата и овладяването на инфекцията, независимо кой ще бъде следващият министър-председател“, каза Такеши Минами, главен икономист в Научноизследователския институт Norinchukin.
Най-голямото разочарование за премиера и много японски наблюдатели е, че реформите на „третата стрелка“ от стратегията, които трябваше да преобразуват икономика, накуцваща от ниска производителност, бързо застаряващо население и неподвижен пазар на труда, се оказаха неуловими.
Краткосрочните ползи, спечелени от политиката му, обаче сега са отмити от вълната на коронавируса. Обстоятелствата принуждават компаниите да спестяват пари вместо да харчат за нови бизнес възможности, което би могло да задуши иновациите и да ограничи потенциалния растеж на Япония – именно това, върху което бе фокусиран Абе.
Потенциалният темп на растеж на Япония, който надхвърляше 4% през 80-те години, се плъзна близо до нулата миналата година от около 1% преди „Абеномиката“, според изчисленията на BOJ.
През второто тримесечие икономиката се спъна и падна рекордно ниско, което сви номиналния брутен вътрешен продукт (БВП) до 507 трлн. йени (4.8 трлн. долара), около нива, отбелязани през 2013 г. и далеч от целта на Абе от 600 трлн. йени.
С пандемията вероятно ще наблюдаваме още икономическо свиване. С редицата унищожени наследства на Абе сега знаем, че няма магическа пръчка, която да коригира хроничните неволи на Япония“, коментира Йошики Шинке, главен икономист в Dai-ichi Life Research Institute.
Дефлацията се оказа сред най-упоритите пречки на Абе и стратегията му за растеж пострада през 2019 г. от повишаване на данъка върху продажбите и търговска война между САЩ и Пекин. Избухването на COVID-19 на следващата година предизвика най-големия икономически спад в Япония. Освен това, след като централната банка изчерпа своя набор от инструменти за постигане на 2% инфлация, политиците са изправени пред предизвикателството да съживят икономиката с недостиг на боеприпаси. Огромният дълг на Япония също ограничава пространството за големи фискални разходи, което може да задържи слабото икономическо възстановяване по-дълго, смятат анализаторите.
Япония не успя да нормализира паричната и фискалната политика, когато икономиката беше в по-добра форма. Сега плаща цената за това“, каза бившият член на борда на съвета на парламента Такахиде Киучи.
