Каква е цената на политическата безтегловност?

В средата на месец юни писахме, че страната влиза в нов период на политическа нестабилност и това неизбежно ще ограничи растежа и ще покачи дълга. Анализирайки данните за последните две десетилетия ясно се вижда, че в периодите на политическа нестабилност, когато се завърти въртележката на служебните кабинети и е невъзможно да се състави стабилно правителство, обикновено растежът е по-нисък и временно спира процесът на догонване на европейските икономики, а в същото време се наблюдава нарастване на държавния дълг. Така беше в периода 2013-2014 г., когато два служебни кабинета заключваха краткото управление на кабинета „Орешарски“ и в цялата политическа каша фалира четвъртата по големина банка в страната (КТБ), така беше и през 2021 г., в която управляваха предимно служебни кабинети и гласувахме цели три пъти за парламент.

Проблемът, разбира се, не е просто в падането на едно или друго правителството и назначаването на служебно такова. Управлението на служебен кабинет, докато се оформи парламентарно мнозинство за нова власт, не следва да се разглежда като нещо задължително лошо за икономиката. По-дълбокият ефект за икономиката идва тогава, когато в дълъг период не може да се намери устойчиво политическо решение и преминаването през служебно правителство и нови избори всъщност не дава решение на политическата криза. В този ред на мисли, споменатият в началото втори период – поредните избори през 2021 г., към днешна дата вече спокойно може да се разшири и да обхване и 2022 г. Твърде краткият път на правителството „Петков“ – почти два пъти по-кратък от този на кабинета „Орешарски“, и новите избори показват, че всъщност така и не успяхме да излезем от политическата криза през 2021 г.

Текущите данни за икономиката на страната за 2022 г. потвърждават аргумента за икономическото догонване и дълга във времена на политическа нестабилност. Докато в края на 2021 г. растежът в България постепенно изпревари средните нива за ЕС-27, то през първите две тримесечия на 2022 г. растежът се забавя и вече е под средните нива за Европа – 4.2% и 4.0% ръст на БВП през първото и второто тримесечие на 2022 г. (спрямо същите тримесечия на предходната година) при 5.5% и 4.2% ръст в ЕС-27. Ако за цялата 2021 г. имахме оправдание за по-ниския растеж – по-дълбоката криза в Европа през 2020 г. и съответно по-силно отблъскване от дъното в първата половина на годината, то за 2022 г. евентуално по-ниският растеж на страната спрямо другите европейски икономики е изцяло родно творение – влизане в годината без бюджет, липса на дългосрочен хоризонт пред властта, невъзможност за провеждане на политики и реформи, разпадане на коалицията и нови избори.

Всичко това доведе и до постепенно влошаване на публичните финанси и ръст на държавния дълг. Прогнозата на финансовото министерство при приемането на бюджета за 2022 г. през месец март (преди актуализацията) предвиждаше в средносрочен план държавният дълг постепенно да се увеличи до 29.3% от БВП през 2024 г. Наскоро пък служебният финансов министър Росица Велкова представи притеснителни данни за средносрочната рамка, взимайки под внимание както актуализацията на бюджета от средата на годината, така и някои от поетите разходни ангажименти занапред. Освен за голям дефицит през следващата година, министър Велкова говори за достигане до нива на дълг от близо 40% от БВП през 2025 г., ако не се вземат съответните мерки в разходната част и не се ограничи дефицита в следващите години. Последното е по-скоро предупреждение към политиците, но все пак тенденцията за покачване на дълга е ясна – при това далеч не провокирана само от пандемията и рецесията от 2020 г.

Сега, на прага на поредните избори, отново изглежда, че трудно ще се състави правителство с дългосрочен хоризонт. Отново е под въпрос дали въобще ще се реализира някой от мандатите. Под въпрос е и приемането на бюджет за 2023 г., макар този път да има повече време от изборите до края на годината. Изглежда съвсем вероятно цената на политическата нестабилност да става все по-осезаема. Досега знаем, че:

1) прекъсване във властта само за няколко месеца – един служебен кабинет и после устойчиво правителство, може да мине почти без ефекти за икономиката;

2) период на по-дълга политическа нестабилност – например завъртането на две поредни служебни правителства, вече води до видими икономически последици. И то не просто заради несигурността и честата промяна по върха на министерства, агенции и администрация, а заради липсата на парламент и блокирането на всякакви законодателни инициативи.

Въпросът е, каква би била цената на два много близки периода с въртележка от избори и служебни кабинети? На фона на този въпрос изглежда се задават и черни облаци за европейската икономика, за която много анализатори считат, че ще навлезе в рецесия през зимата. В допълнение към това са и ангажиментите по Националния план за възстановяване и устойчивост, които трудно ще изпълним в срок – виж тук напредъка по междинните етапи, както и целта за въвеждане на еврото и съответно изпълнението на критериите за конвергенция.

Това са все обстоятелства, които предполагат стабилно правителство, което има хоризонт за дългосрочни политики и реформи. Това по никакъв начин не означава, че всяко правителство е по-добро от нов служебен кабинет и избори. Напротив, винаги съществува рискът една устойчива коалиция да направи куп поразии и да влоши средата – това е въплъщението на добре познатото понятие „политически риск“, от което няма как да се предпазим напълно. Продължаващата безтегловност обаче може да бъде и по-опасна.  

Източник: Институт за пазарна икономика (ИПИ)