Какви ще са икономическите щети от руска инвазия в Украйна?

След като беше ударена от пандемията, задушена от веригата на доставки и скоковете в цените, световната икономика е изправена пред още един непредсказуем казус – евентуален въоръжен сблъсък на границата на Европа, пише The New York Times.

Напрежението рязко се усили, след като вчера президентът на Русия Владимир Путин официално призна двете сепаратистки области в Донбас – Луганкс и Донецк – за независими републики. Малко по-късно, след като Путин подписа указа, нареди на своето министерство на отбраната да изпрати миротворци в двата отцепнически региона на Източна Украйна.

Обещанието за големи санкции от страна на американския президент Джо Байдън и потенциалът за руско отмъщение вече обезцениха акциите и повишиха цените на газа и петрола.

Откровена атака на руски войски срещу Украйна може да предизвика главозамайващи скокове в цените на електроенергията и храните, да подхрани страховете от инфлацията и да уплаши инвеститорите – комбинация от фактори, която заплашва инвестициите и растежа на икономиките по целия свят.

Но колкото и да са тежки последиците, непосредственото въздействие няма да бъде толкова опустошително, колкото внезапните икономически локдауни, причинени за първи път от коронавируса през 2020 г. Русия е трансконтинентален гигант със 146 млн. души население и огромен ядрен арсенал. Страната е и ключов доставчик на петрол, газ и суровини, които поддържат работата на фабриките по света. Но за разлика от Китай, който е мощен производител и е тясно вплетен в сложни вериги на доставки, Русия е второстепенен играч в глобалната икономика.

Експертите твърдят, че Италия, с наполовина по-малко население и несравнимо по-малко природни ресурси, има икономика, която е два пъти по-голяма от руската. Дори Полша изнася повече стоки за Европейския съюз, отколкото Русия.

Всъщност Русия е невероятно маловажна в световната икономика, като изключим, че е фактор заради петрола и газа. По принцип страната е метафорично казано една голяма “бензиностанция”, казва Джейсън Фурман, икономист от Харвард, който беше съветник на президента Барак Обама.

Разбира се, една затворена бензиностанция може да бъде осакатяваща за тези, които зависят от нея. В крайна сметка всяка икономическа вреда ще бъде неравномерно разпределена – интензивна в някои страни и индустрии и незабелязана в други.

Европа получава близо 40% природния газ и 25% от петрол си от Русия и вероятно ще бъде ударена тежко от скокове в сметките за отопление и газ, които вече така или иначе стремглаво растат. Резервите от природен газ са на по-малко от една трета от капацитета, а предстоят седмици на студено време. Междувременно европейските лидери неколкократно обвиниха Путин, че намалява доставките, за да получи политическо предимство.

Друг фактор са и цените на храните, които се изкачиха до най-високото си ниво от повече от десетилетие, и то до голяма степен заради бъркотията във веригата на доставки и пандемията, се казва в скорошен доклад на ООН. Русия е най-големият доставчик на пшеница в света, а заедно с Украйна представлява почти една четвърт от общия глобален износ. При някои държави зависимостта е много по-голяма. Този поток от зърно съставлява повече от 70% от общия внос на пшеница в Египет и Турция.

Това ще натовари още повече Турция, която вече е в разгара на икономическа криза и се бори с инфлацията, която е близо 50% – с рязко покачващите се цени на храните, горивата и електроенергията.

И както обикновено, тежестта ще пада най-тежко върху най-уязвимите.

По-бедните хора харчат по-висок дял от доходите си за храна и отопление", каза Иън Голдин, професор по глобализация и развитие в Оксфордския университет.

Украйна, отдавна известна като "житницата на Европа", всъщност изпраща повече от 40% от своята пшеница и износ на царевица за Близкия изток или Африка. Там има опасения, че по-нататъшният недостиг на храна и повишаването на цените могат да предизвикат социални вълнения.

Ливан, например, който преживява една от най-опустошителните икономически кризи от повече от век, получава повече от половината си пшеницата от Украйна, която е и най-големият износител в света на масла от семена като слънчоглед и рапица.

Вчера Белият дом отговори на решението на Путин да признае независимостта на Донецка и Луганска народни републики, като каза, че ще започне да им налага ограничени санкции.

Президентът Байдън скоро ще издаде изпълнителна заповед, забраняваща инвестициите, търговията и финансирането на тези региони”, заяви Джен Псаки, говорител на Белия дом.

Анализатори, наблюдаващи развиващия се конфликт, са начертали редица сценарии – от леки до тежки. Последствията върху семействата на работническата класа и търговците на Уолстрийт зависят от това как ще се развие една инвазия: дали руските войски остават близо до границата, или атакуват украинската столица Киев; дали боевете продължават дни или месеци; какви западни санкции се налагат; и дали Путин ще отговори, като спре доставките на газ за Европа, или ще започне да прилага коварни кибератаки.

„Всичко това може да се разгърне на етапи. Да се разиграе като голяма драма на забавен каданс”, каза Джулия Фридландър, директор на инициативата за управление на икономиката в Атлантическия съвет.

Както стана ясно от пандемията, малки прекъсвания дори само в един регион, могат да генерират големи смущения и то доста далеч. Изолираният недостиг и скокове в цените – независимо дали на газ, пшеница, алуминий или никел – могат да се окажат “снежна топка” в свят, който все още се бори да се възстанови от пандемията.

Трябва да погледнетe фона, на който се случва всичко това. Има висока инфлация, обтегнати вериги за доставки, несигурност относно бъдещите действия на централните банки и колко настойчиво ще се повишават цените”, обясни Грегъри Дако, главен икономист за EY-Parthenon.

Допълнителните натоварвания може да са сравнително малки и изолирани, но те се натрупват върху икономики, които все още се възстановяват от ударите, нанесени от пандемията.

Това, което също е ясно, добави Дако, е, че

политическата несигурност и нестабилността тежат върху икономическата активност".

В този ред на мисли, инвазията може да има двоен негативен ефект – забавяне на икономическата активност и повишаване на цените.

В Съединените щати Федералният резерв вече е изправен пред най-високата инфлация от 40 години насам – 7.5% през януари, и се очаква да започне да повишава лихвените проценти още следващия месец. По-високите цени на енергията, предизвикани от конфликт в Европа, може да са преходни, но биха могли да подхранят притесненията относно “спиралата” на заплатите и цените.

Бихме могли да видим нов изблик на дълбока инфлация”, каза Кристофър Милър, гостуващ сътрудник в Американския институт за предприемачество и асистент в университета Тъфтс.

Освен това, подклаждан от опасенията за още по-голяма инфлация, е възможен недостиг на основни метали, като паладий, алуминий и никел. По този начин ще се създаде още едно прекъсване на глобалните вериги на доставки, които така или иначе вече страдат от пандемията, блокадите на камиони в Канада и недостигът на полупроводници.

Цената на паладия, например, използван в автомобилни изпускателни системи, мобилни телефони и дори зъбни пломби, се повиши през последните седмици поради опасения, че Русия, най-големият износител на метала в света, може да бъде откъсната от световните пазари. Цената на никела, използван за производството на стоманени и електрически акумулатори за автомобили, също скача.

Твърде рано е да се прецени точното въздействие на въоръжения конфликт, защото това е страшно сериозно нещо”, категоричен беше Ларс Стенквист, главен технологичен директор на Volvo, шведския производител на камиони.

„Имаме редица сценарии, сложени на масата, и следим развитието на ситуацията всеки ден“, допълни той.

Западът предприе стъпки, за да притъпи въздействието върху Европа, ако Путин реши да отмъсти. Съединените щати засилиха доставките на втечнен природен газ и помолиха други доставчици, като Катар и Япония, да направят същото.

Търсенето на петрол може да добави инерция към преговорите за възобновяване на сделката за ограничаване на ядрената програма на Иран. Държавата, която се оценява, че има до 80 млн. барела петрол на съхранение, е блокирана от голяма част от световните пазари от 2018 г., когато президентът Доналд Тръмп се оттегли от ядреното споразумение и наложи отново санкциите.

Някои от санкциите срещу Русия, които администрацията на Джо Байдън обмисля, са прекратяване на достъпа до системата за международни плащания, известна като SWIFT. Също така забрана на компаниите да продават на Русия каквото и да било, което съдържа компоненти, произведени в Америка. Това би навредило на всеки, който прави бизнес с Русия. Но като цяло САЩ са много по-малко уязвими от Европейския съюз, който е най-големият търговски партньор на Русия.

Американците, както Байдън вече предупреди, вероятно ще забележат по-високи цени на бензина. Но тъй като САЩ са голям производител на природен газ, тези увеличения на цените не са толкова резки и толкова широки, колкото другаде. А Европа има много повече връзки с Русия и участва в повече финансови транзакции, включително плаща за руския газ.

Петролни компании като Shell и Total имат съвместни предприятия в Русия, докато BP се хвали, че е един от най-големите чуждестранни инвеститори в Европа, с връзки с руската петролна компания “Роснефт”. Airbus, европейският авиационен гигант, получава титан от Русия. И европейските банки, особено тези в Германия, Франция и Италия, отпуснаха милиарди долари на руски кредитополучатели.

Тежките санкции, които ще рефлектират болезнено и всеобхватно върху Русия, имат потенциал да нанесат огромни щети на европейските клиенти“, каза Адам Тууз, директор на Европейския институт към Колумбийския университет.

В зависимост от това, което се случва, най-значимите ефекти върху световната икономика могат да се проявят само в дългосрочен план. Един от резултатите би бил Русия да изгради по-тесни икономически връзки с Китай. Двете нации наскоро договориха 30-годишен договор за доставка на газ за Китай по нов тръбопровод.

„Русия вероятно ще насочи целия износ на енергия и суровини към Китай“, каза Карл Вайнберг, главен икономист в High Frequency Economics.

Кризата също така допринася за преоценка на структурата на световната икономика и загрижеността за самодостатъчността. Пандемията вече е налице – тя подчерта отрицателните страни на далечните вериги за доставки, които разчитат на икономично производство.

Сега зависимостта на Европа от руския газ подтиква дискусии за разширяване на енергийните източници, което може допълнително да отстрани присъствието на Русия в световната икономика.

„В дългосрочен план това ще тласне Европа към диверсификация. Що се отнася до Русия, реалната цена, която ще плати, ще бъде “разяждаща”. С течение на времето много по-трудно ще се прави бизнес с руски организации, което ще спира инвестициите”, заключи Джефри Шот, старши сътрудник по международна търговска политика в Института за международна икономика Петерсън.