Кампанията срещу AstraZeneca ще има тежки последици
Спирането на ваксината и течащите проверки могат да окажат сериозно въздействие върху хората и доверието им към ваксините като цяло.

© ECONOMIC.BG / Unsplash
Решението на много европейски държави да преустановят употребата на ваксината AstraZeneca може да има дълготрайни последици, според анализатори, а имунизационната програма вече изостава значително, пише CNBC в свой анализ. Във вторник Швеция и Латвия станаха последните страни, които спряха имунизацията с тази ваксина заради опасения, че може да причинява кръвни съсиреци. Същите действия преди това предприеха Германия, Франция, Испания, Италия, Ирландия и други европейски държави като предпазна мярка, докато текат проверки дали наистина има връзка между поставените дози и повишения риск от образуването на кръвни съсиреци.
Световната здравна организация (СЗО), регулаторите на лекарства и самата AstraZeneca се стремят да успокоят продължаващите опасения за безопасността, като казват, че понастоящем няма доказателства, които да предполагат връзка между поставените дози и развитието на кръвни съсиреци, които са често срещано явление сред населението.
По-специално СЗО призова страните да не спират поставянето на дозите като част от ваксинационните им програми. Организацията заяви, че нейният консултативен комитет по безопасността на ваксините преглежда наличните данни и е в тесен контакт с регулаторния орган на ЕС по лекарствата - Европейската агенция по лекарствата (ЕМА).
Обмисляйки дали решенията на държавите членки на ЕС да спрат употребата на ваксината могат да доведат до по-ниско обществено доверие по отношение на ваксините, Емър Кук, изпълнителен директор на EMA, заяви на брифинг във вторник, че „агенцията е притеснена, че може да има ефект върху доверието във ваксините, но нашата работа е да гарантираме, че продуктите, които разрешаваме, са безопасни."
Това не е първият път, когато ваксината на Оксфорд/AstraZeneca е подложена на натиск. Производителят преди това е бил разпитван относно методологията и данните за изпитването, ефективността на дозите при хора над 65 години. Също така AstraZeneca водеше спор с ЕС за доставките за Блока.
Здравните експерти и политически анализатори поставят под въпрос дали голяма част от решението на Европа да преустанови използването на AstraZeneca е правилно и дали няма да навреди на доверието на потребителите. Спирането на ваксината дори може да коства човешки животи, имайки предвид третата вълна от пандемията, която засяга все повече страни, а ваксинацията е все по-бавна.
„На този етап е вероятно националните регулатори да действат консервативно и предпазливо, с убеждението, че подходът, който не допуска риск, ще помогне да се успокои обществеността и да се ограничи въздействието върху усвояването на дозите в бъдеще. Но вероятността за по-дълъг период на изследвания или категорична забрана не може да бъде изключена“, каза Федерико Санти, старши анализатор за Европа в Eurasia Group. „Така или иначе щетите вече са нанесени. Забелязва се спад в желанието на хора да се ваксинират с AstraZeneca, което се дължи на заглавията в медиите за по-ниската ефeктивност и първоначалните разногласия дали е ефикасна при хора над 65 години.“
Много се чудят дали има някакъв политически елемент зад решението за преустановяване на ваксината, предвид по-ранните спорове около нея. Няколко европейски страни първоначално решиха да не препоръчват ваксината на хора на възраст над 65 години, като заявиха, че няма достатъчно доказателства за нейната ефективност. След данните, показващи, че тя е ефективна и намалява броя на тежки инфекции с COVID, хоспитализацииtте и смъртните случаи, те промениха мнението си.
Някои от европейските лидери изразяваха пренебрежителни коментари, като например френският президент Еманюел Макрон веднъж каза, че ваксината изглежда „почти неефективна“ за хората над 65-годишна възраст. Това допълнително подклаждаше колебанията на европейците към нея. Ваксинационната кампания в ЕС върви значително по-бавно в сравнение с Великобритания и САЩ, а ръководството на Блока е подложено на критики заради имунизационната си стратегия.
Знаем докъде ще доведе това, ще доведе до загуба на доверие към ваксината“, каза Наташа Лодер, редактор в списание „Икономист“.
Запитана дали спирането на ваксината има политическо измерение, Лодер каза: „Възможно е да има лошо усещане за тази ваксина.“ Въпреки това, според нея "решението няма никаква рационална основа" и може да бъде опасно. „Този принцип на предпазливост е глупост, когато сте в средата на пандемия“, каза Лодер. „Това е безопасна ваксина и когато осъзнаят това в Европа, ще трябва да се справят с последиците от цялото това негативно медийно отразяване.“
Не всички държави от ЕС следват един и същ път - Белгия, Полша и Чехия заявяват, че ще продължат да използват ваксината, защото ползите ѝ надвишават рисковете.
„AstraZeneca“ твърдо защитава своята ваксина, заявявайки, че броят на случаите на образуваните кръвни съсиреци след ваксинацията е по-нисък, отколкото тези, които може да възникнат по естествен път.