Караджов търси еврофинансиране за мултимодалната гара „Обеля“
Транспортният министър иска да ускори изпълнението на някои от големите инфраструктурни проекти, част от европрограмата „Транспортна свързаност“
© ECONOMIC.BG / МТС
Министърът на транспорта Гроздан Караджов търси начини да осигури допълнително европейско финансиране за мултимодалната гара „Обеля“ в София. Освен това той иска да ускори и някои от големите инфраструктурни проекти, заложени в Програма „Транспортна свързаност“ 2021 – 2027 г.
Темите са обсъдени на среща с Андреас фон Буш, ръководител на отдел „България, Унгария и Словения“ в ГД „Регионална и градска политика“ на Европейската комисия, който следи изпълнението на европейските програми в трите държави, съобщават от ресорното ведомство.
Интермодална гара „Обеля“
По думите на министъра, проектът има пълна готовност и при осигурено финансиране от програмата, може да бъде стартиран веднага. Въпреки това от ЕК е подчертано изискването за равнопоставеност на инвестициите между Южна и Северна България. Така възможността за включване на този допълнителен проект ще бъде определена спрямо общата карта на инвестициите от ПТС 2021 – 2027 г. по региони.
Този проект трябва да бъде разглеждан като отличен пример за мултимодална връзка между метро, железопътен и автобусен транспорт. Нашата цел е всички хора, които идват в столицата, за да работят, да могат още на входа на града да оставят своите автомобили и да използват градския транспорт”, коментира министърът.
Това не е първият път, в който ресорен министър се застъпва за допълнително европейско финансиране за проекта. Същата идея имаше и бившият ресорен министър Георги Гвоздейков. Тя обаче така и не стана реалност.
Припомняме, че реализацията на интермодалната гара започна през 2023 г., когато бе направена първа копка на новата метростанция в района. Тя е част от въпросните интермодален хъб, с директна връзка с жп гара „Обеля“ и с бъдещата автогара, която по план трябва да бъде построена.
Метростанцията се финансира със средства от Столична община, като при първа копка бе обявено, че ще бъде осигурено и допълнително съфинансиране по линия именно на новата програма. Стойността й е 47 млн. лв. без ДДС и трябва да бъде готова до октомври 2026 г., но по информация от пресцентъра на Министерство на транспорта проектът не е включен в Програма „Транспортна свързаност“ 2021 – 2027 г.
Процедурите за безопасност в жп транспорта
Основен фокус на Караджов след тежката катастрофа между два товарни влака край Локорско е подсигуряването на безопасността в жп транспорта. По време на срещата министърът е дал заявка, че ще се търси партньорство с най-добрите експерти в Европа, които имат опит в процедурите за безопасност в сектора. Той е поставил въпроса дали подобни мерки може да бъдат финансирани през европрограмата като техническа помощ.
Нашата цел е да бъде сформиран сериозен екип от международни експерти, който да анализира обстойно всички процедури и да излезе с конкретни предложения към железопътните предприятия и оператори. Това трябва да стане в кратки срокове, защото не можем да допуснем да изгубим нито един човешки живот повече на релсите“, категоричен бе Караджов.
Припомняме, че миналата седмица, по време на парламентарния контрол, от изказване на министъра се разбра, че липса на средства спира модернизацията на системата, така че да бъде сигурна и да се минимизира човешкия фактор. Караджов тогава обясни, че са нужни големи инвестиции, за да се обнови подвижния състав и жп мрежата с високотехнологични системи за сигурност.
Изпълнението на програмата
По отношение на изпълнението на ПТС 2021 – 2027 вицепремиерът Караджов заяви, че предстоят разговори с всички ангажирани институции, за да се ускори изпълнението на железопътните и пътни проекти. Прессъобщението на ресорното ведомство оставя впечатление, че Караджов по-скоро още действа като министър на регионалното развитие, какъвто бе в предишния редовен кабинет „Петков“, отколкото като министър на транспорта. Някои от проектите, върху които акцентира, са в ресора на колегата му Иван Иванов (БСП).
Трябва бързо да намерим решение на всички отворени въпроси, които спират изпълнението на автомагистрала „Струма“, тунела под Шипка и ключовите жп трасета между София и Пловдив”, коментира министърът.
Припомняме, че преди две седмици Агенция „Пътна инфраструктура“ прекрати поръчката за търсене на алтернативи на платното от магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле в посока Кулата. Мотивите са свързани с изискване на Бернската конвенция от края на миналата година, което на практика задължи държавата и институциите да намерят вариант платното на магистралата да бъде изведено от Дефилето и да бъде до другото – в посока от Кулата към София.
За целта е много вероятно АПИ да стартира нова поръчка за идеен проект за осигуряването на дясното платно в посока Кулата.
Тунелът под Шипка е другият голям проект в европрограмата. За него обаче стана ясно още миналата година, че той ще се забави, а и най-вероятно ще се оскъпи. Заложените дейности в идейния проект от 2008 г. не отговарят на строителните норми, а освен това се налага и ново отчуждаване.
Припомняме, че договорът за инженеринг (бел. р. – проектиране и строителство) бе подписан през юни 2022 г. по време на кабинета „Петков“, в който регионален министър бе именно Гроздан Караджов. Изпълнител е „Консорциум ПСВТ“. В него водещ партньор е „Хидрострой“ АД, като влизат още „Пътни строежи Велико Търново“ АД и „Пътинженерингстрой-Т“ ЕАД.
Те са свързани със строителния бос Велико Желев, който бе арестуван през 2023 г. по сигнал за изнудване и побой на свой служител. Впоследствие бе освободен под парична гаранция от 20 хил. лв. „Хидрострой“ строи и лотове от магистрала „Хемус“ по порочните инхаус процедури, по които частни фирми са получавали огромни аванси.
Стойността на проекта за тунел под Шипка е над 358 млн. лв. с ДДС. Той се финансира със средства от ОП „Транспортна свързаност“ 2021 – 2027 г. По договор срокът за проектиране е 240 дни, но той бе удължаван на два пъти. Времето за строителство е 1280 дни. Така съоръжението, заедно с обхода на Габрово трябваше да са готови през 2026 г., но предвид „плеядата от проблеми“ е ясно, че това няма да се случи.
Припомняме, че по време на редовния кабинет „Петков“ магистрала „Струма“ и тунелът под Шипка бяха сред пиперливите теми, които разпалваха спорове в коалицията тогава. Като регионален министър Караджов влезе в индиректен спор с тогавашния министър на екологията Борислав Сандов. Освен това в края на коалицията, Караджов влезе в остър конфликт с „Продължаваме промяната - Демократична България“ заради пътните фирми в страната, тъй като настояваше да се реши проблемът със задълженията към строителите и блокираните дейности в цялата страна. След разпада на кабинета пък ПП-ДБ си приписа заслугите именно за тунела под Шипка.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.