КФН представи законодателни промени, засягащи капиталовия пазар
Текстовете имат за цел да помогнат за развитието на стабилен капиталов пазар в страната
~ 3 мин.
Комисията за финансов надзор (КФН) публикува за обществено обсъждане промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК). Срокът за обществено обсъждане е един месец, който започва да тече от 2 март.
Текстовете имат за цел да помогнат за развитието на стабилен капиталов пазар в страната, както и да бъдат преодолени установени през последните години проблеми в практиката по прилагането на самия закон, става ясно от мотивите.
Предложените промени би трябвало да осигуряват по-голяма прозрачност на пазара и защита на интересите на инвеститорите, облекчаване на административната тежест за публичните дружества и емитентите на ценни книжа.
От КФН обясняват, че законопроектът е изготвен в съответствие с приетата през 2016 г. Стратегия за развитие на капиталовия пазар. В него се предлага промяна в дефиницията за публично предлагане на ценни книжа, като се увеличава броят на лицата от 100 на 150 за непублична емисия. Въвежда се и ново изключение от задължението за публикуване на проспект за емисии ценни книжа, чиято обща стойност в рамките на Европейския съюз е по-малка от левовата равностойност на 1 млн. евро, като този праг се изчислява за период от 12 месеца.
Законопроектът предвижда намаляване на срока за разглеждане и произнасяне на Комисията за финансов надзор по заявления за потвърждаване на проспекти на емитенти, които нямат ценни книжа, допуснати до търговия на регулиран пазар.
Законопроектът предвижда промени, свързани с Фонда на компенсиране на инвеститорите. Предвижда се в управителния съвет на фонда да се включи и един представител на асоциацията на управляващите дружества. По този начин се осигурява представителство в управлението на фонда на всички лица, които са задължени да правят вноски във Фонда за компенсиране на инвеститорите.
Предвиждат се промени в уредбата на първичното публично предлагане на облигации и допускането им до търговия на регулиран пазар. Прецизират се някои разпоредби, свързани с провеждането на общото събрание на акционерите на публичното дружество.
Нов момент в правната уредба на публичните дружества е предвидената в законопроекта възможност за изплащане на шестмесечен дивидент, като се въвеждат и правила за това.
Едновременно с това се съкращава законоустановеният срок за изплащане на дивиденти от страна на публичните дружества. Промяната цели стимулиране на инвеститори, търсещи предсказуемост, получаване на редовни парични потоци, периодична възвращаемост на инвестициите, се посочва в мотивите на законопроекта.
Със законопроекта се създават процедури за излизане от публичния статут на дружества. До този момент не са предвидени хипотези за отнемане на публичния статут на едно дружество по инициатива на надзорния орган. Не е предвиден механизъм за отписване на публични дружества, които вече са обявени в ликвидация или несъстоятелност.
В действащия закон е налице единствено възможност за отписване на банки – публични дружества, които са обявени в несъстоятелност.
Със законопроекта е въведена правна възможност КФН да прилага принудителна административна мярка, с която да спира окончателно продажбата на акциите на публични дружества при определени условия. След влизане в сила на тази принудителна административна мярка, Комисията може да отпише съответното дружество от регистъра на публичните дружества.
От регулатора посочват още, че се внасят се промени в режима на търговите предлагания, които са насочени към преодоляване на констатирани проблеми в практиката.
Регламентират се кои са съществените условия на търговото предложение - информация относно търговия предложител, цена, бъдещи намерения на предложителя относно дружеството, обект на предложението и др.
Текстовете имат за цел да помогнат за развитието на стабилен капиталов пазар в страната, както и да бъдат преодолени установени през последните години проблеми в практиката по прилагането на самия закон, става ясно от мотивите.
Предложените промени би трябвало да осигуряват по-голяма прозрачност на пазара и защита на интересите на инвеститорите, облекчаване на административната тежест за публичните дружества и емитентите на ценни книжа.
От КФН обясняват, че законопроектът е изготвен в съответствие с приетата през 2016 г. Стратегия за развитие на капиталовия пазар. В него се предлага промяна в дефиницията за публично предлагане на ценни книжа, като се увеличава броят на лицата от 100 на 150 за непублична емисия. Въвежда се и ново изключение от задължението за публикуване на проспект за емисии ценни книжа, чиято обща стойност в рамките на Европейския съюз е по-малка от левовата равностойност на 1 млн. евро, като този праг се изчислява за период от 12 месеца.
Законопроектът предвижда намаляване на срока за разглеждане и произнасяне на Комисията за финансов надзор по заявления за потвърждаване на проспекти на емитенти, които нямат ценни книжа, допуснати до търговия на регулиран пазар.
Законопроектът предвижда промени, свързани с Фонда на компенсиране на инвеститорите. Предвижда се в управителния съвет на фонда да се включи и един представител на асоциацията на управляващите дружества. По този начин се осигурява представителство в управлението на фонда на всички лица, които са задължени да правят вноски във Фонда за компенсиране на инвеститорите.
Предвиждат се промени в уредбата на първичното публично предлагане на облигации и допускането им до търговия на регулиран пазар. Прецизират се някои разпоредби, свързани с провеждането на общото събрание на акционерите на публичното дружество.
Нов момент в правната уредба на публичните дружества е предвидената в законопроекта възможност за изплащане на шестмесечен дивидент, като се въвеждат и правила за това.
Едновременно с това се съкращава законоустановеният срок за изплащане на дивиденти от страна на публичните дружества. Промяната цели стимулиране на инвеститори, търсещи предсказуемост, получаване на редовни парични потоци, периодична възвращаемост на инвестициите, се посочва в мотивите на законопроекта.
Със законопроекта се създават процедури за излизане от публичния статут на дружества. До този момент не са предвидени хипотези за отнемане на публичния статут на едно дружество по инициатива на надзорния орган. Не е предвиден механизъм за отписване на публични дружества, които вече са обявени в ликвидация или несъстоятелност.
В действащия закон е налице единствено възможност за отписване на банки – публични дружества, които са обявени в несъстоятелност.
Със законопроекта е въведена правна възможност КФН да прилага принудителна административна мярка, с която да спира окончателно продажбата на акциите на публични дружества при определени условия. След влизане в сила на тази принудителна административна мярка, Комисията може да отпише съответното дружество от регистъра на публичните дружества.
От регулатора посочват още, че се внасят се промени в режима на търговите предлагания, които са насочени към преодоляване на констатирани проблеми в практиката.
Регламентират се кои са съществените условия на търговото предложение - информация относно търговия предложител, цена, бъдещи намерения на предложителя относно дружеството, обект на предложението и др.
