КФН проверява пенсионните фондове за пазарни манипулации (обновена)

Проверката е следствие от писмо на четирите най-големи пенсионно-осигурителни дружества

КФН проверява пенсионните фондове за пазарни манипулации (обновена)
Автор: Стилиян Гребеничарски Автор: Михаил Михайлов

През месец октомври 2014г. четирите най-големи пенсионно-осигурителни дружества, които държат близо 60% от пазара в сектора са изпратили писмо до КФН, Министерството на финансите и Консултативния съвет по финансова сигурност, в което сигнализират за финансови манипулации от страна на някои от останалите пет компании, предаде репортер на economic.bg

В писмото се твърди, че чрез трети лица дружествата са сключвали манипулативни сделки, целящи в края на всеки месец фондовете да се радват на изкуствено увеличен пазарен дял.

Това съобщи в парламентарната бюджетна комисия депутатът от БСП Георги Кадиев и беше потвърдено от шефа на КФН Стоян Мавродиев, който дори посочи, че лично е посъветвал дружествата, които имат съмнения относно прилаганите от конкурентите им практики да подадат сигнала.

На заседанието стана ясно, че проверки ще има във всичките функциониращи фондове, без изключения, като все още не е ясно кога ще има конкретни резултати от назначените разследвания. Пазарни манипулации по принцип не могат да се извършват с дяловете на универсалните пенсионни фондове, тъй като те не са борсово търгувани. Такива действия с емисии от инвестиционното им портфолио са много трудно доказуеми, тъй като вероятно лицата, от които са извършвани нямат никаква формална връзка с дружествата.

Европейската комисия не прави собствена проверка по случая, но не е изключено да се стигне и до подобни мерки, ако комисията не успее да установи и докаже всички нарушения.

Йордан Цонев от ДПС пък от своя страна препоръча на КФН да подаде сигнал за картел в КЗК срещу пенсионните фондове, които са автори на писмото. Той го обвини, че нанасят непозволен удар и грубо потъпкват лоялната конкуренция.

От създаването на частните пенсионно-осигурителни дружества на 1-ви април 2002г., до 31 април 2014г. номиналната доходност е достигнала нива от 96.8%, като на годишна база тя формира 5.45%.

Реалната доходност за всички фондове е в размер на общо 20.29% за целия период, като за годишно притегляне достига 1.46%. През последните 10 години реалната натрупана доходност е отрицателна – в размер  на -0.7%, или  -0.16% средногодишно.Между последните години и целия период има известни различия в методологията на изчисляване, тъй като преди 2004 г. нетната стойност на активите се е изчислявала месечно, а не дневно и то преди приспадането на инвестиционните такси. 

Около 17% от средствата инвестирани от дружествата са вложени на външните пазари, а до 10% в активи с променлива доходност на българския пазар.

На срещата беше направено предложение за намаляване на таксите по осигурителните вноски, като в момента максималния налог по закон е 5%. Само две от дружествата в момента прилагат по-ниски такси.

Друго резонно предложение бе направено във връзка с публикациите на портфолиата на дружествата и най-вече информацията за техните инвестиционни сделки и намерения. В момента по закон дружествата са длъжни да публикуват подобни данни само веднъж в календарната година - до края на март.

От страна на КФН бяха направени предложения за законодателни промени, касаещи ограниченията за инвестиции във свързани лица. За тази цел трябва да се разшири понятието в КСО и с другите дъщерни дружества на компанията-майка за фонда, които към този момент не се третират като свързани. Предвижда се също да се дефинират по-ясно понятията дъщерно дружество, компания-майка и финансова група.

Румен Гечев от БСП изрази съмнения, че някои пенсионни фондове финансират с евтин ресурс компании от групата си, след което тези компании не отчитат печалба или тя е твърде ниска, след което и дивидентите за фондовете са незначителни.

Стана ясно, че само за последните четири години има 21 влезли в сила наказателни постановления за сделки със свързани лица. Глобите за юридически лица, обаче, са едва между 1000 и 10 000 лв., което провокира искането на КФН размерът им да бъде увеличен.

Лансира се отново и идеята от собствените приходи на дружествата да се правят отчисления за гаранционен фонд, с който да е сигурно, че когато настъпи време за пенсиониране, осигурените лица ще имат минимум номиналната сума на направените от тях вноски. Бившият митнически шеф Емил Димитров от Патриотичния фронт изрази силните си резерви към това предложение, тъй като според него то цели да прикрие недостатъчни партиди и да бъде финансиран в крайна сметка от държавата, по примера на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

От КФН посочиха, че с увеличаването на процента от осигурителната вноска, отиваща във втория стълб, от 5 на 7% през 2017 г., се очаква акумулирането на активи за 25 млрд. лв. във фондовете. На този етап те са около 8 млрд. лв.


Коментари: 0