„Перфектна буря“: Китай навлиза в дългова вихрушка

Тригодишният строг контрол на пандемията в Китай и сривът на имотния пазар изтощиха хазната на местните власти и ги оставиха да се борят с планини от дългове. Проблемът става толкова краен, че някои градове вече не могат да предоставят основни услуги и рискът от фалит при тях расте, разказва CNN Business в свой анализ.

Анализаторите изчисляват, че неизплатените държавни дългове на местните власти са надхвърлили 123 трлн. юана (18 трлн. долара) миналата година, от които близо 10 трлн. долара е т.нар. „скрит дълг“, притежаван от местни рискови платформи за финансиране.

Тъй като финансовият натиск се е увеличил, регионалните правителства са намалили заплатите, съкращават транспортните услуги и намаляват субсидиите за гориво в средата на сурова зима.

Според множество китайски медии хиляди хора в северната провинция Хъбей са имали проблеми с отоплението на домовете си през ноември и декември поради недостиг на природен газ. Държавната новинарска медиа Jiemian посочва, че за това отчасти са виновни съкращенията на държавните субсидии.

През януари домакинства в най-северната провинция Хейлундзян също останаха без отопление, след като местните фирми силно ограничиха доставките. Компаниите заявиха, че това се случва заради липсата на държавни компенсации.

Липсата на отопление в разгара на зимата доведе до масово недоволство в социалните медии. Централното правителство в Пекин отговори, като нареди на градовете да осигурят адекватно отопление, но без да уточнява кой ще плати сметките.

Местните правителства са изчерпали ресурсите си, след като похарчиха огромни суми за налагане на чести COVID блокади, масово тестване и създаване на карантинни центрове преди обратния завой на COVID политиката през декември, който сигнализира внезапния край на ограниченията.

Пекин е изправен пред икономическо минно поле, създадено от самия него. Като цяло, настоящата дългова криза в Китай представлява перфектна буря“, каза Крейг Сингълтън, старши сътрудник във Фондацията за защита на демокрациите във Вашингтон.

Масивни сметки

Все още не е ясно колко общо е похарчила страната за борба с пандемията. Само една провинция – Гуангдонг, разкри, че е похарчила 22 млрд. долара за елиминиране на COVID през трите години, започващи от 2020 г.

Междувременно приходите са се свили рязко за същия период. COVID блокадите сериозно са намалили доходите на домакинствата. Това, от своя страна, е довело до по-малко данъчни приходи за местните власти. Огромните данъчни облекчения в подкрепа на бизнеса по време на пандемията са свили и държавните приходи.

За допълнителното усложняване на ситуацията допринесе сривът на имотния пазар. Цените на жилищата се понижават вече 16 поредни месеца. Така продажбите на земя, които обикновено представляват повече от 40% от приходите на местните власти, се сринаха.

Поради бюджетни ограничения миналата година операторите спряха автобусните услуги в редица градове.

Градчето Хъган в провинция Хъйлундзян, влезе в историята в преди близо година като стана първият, който бе принуден да претърпи фискално преструктуриране поради сериозна дългова криза, според съобщения в държавни медии. В резултат на това той трябваше да свие разходите за инфраструктурни проекти, да намали държавните субсидии за индустриите, да спре да наема нов персонал и да продава активи, съгласно правилата, публикувани от Държавния съвет.

Работните места в публичния сектор, считани за най-сигурните в страната, също бяха засегнати на някои места. През юни няколко богати източни провинции – включително Гуангдонг, Джъдзян и Дзянсу – намалиха заплатите с цели 30%, сочи справка в китайската платформа Caixin.

„Дългът на местните китайски провинции представлява сериозна заплаха за цялостното икономическо състояние на страната и ще натежи върху все още зараждащото се възстановяване на Китай“, прогнозира Крейг Сингълтън.

По думите му дългът пречи на способността на правителството да стимулира растежа и да стабилизира заетостта, както и да поддържа или разширява обществените услуги.

„Без съмнение настоящата дългова криза в Китай има потенциала да изостри съществуващото социално-икономическо напрежение“, смята още той и добавя, че това може да поднови обществените протести като тези в края на 2022 г.

„Скритият дълг“

Дългът на местните власти в Китай вече нарастваше драстично в продължение на десетилетие преди пандемията – до голяма степен резултат от водения от държавата инвестиционен бум след глобалната финансова криза от 2008 г. Но ситуацията се влоши скорострелно през последните три години.

Миналата година дългът на локалните правителства скочи с 15% до 35 трлн. юана (5.2 трлн. долара), според данни, публикувани от Министерството на финансите в неделя. Лихвените плащания по облигации на местните власти надхвърлиха 1 трлн. юана (148 млрд. долара) за първи път в историята.

Т. нар. „скрит дълг“ може да бъде и по-голям. Той е притежаван от местни финансови институции – образувания, които са подкрепяни по един или друг начин от местните власти в замяна на заобиколно финансиране. Средствата от тези заеми обикновено са използвани за финансиране на разходи за инфраструктура. Обемът му може да е достигнал общо 65 трлн. юана (9.6 трлн. долара) до средата на 2022 г., според скорошно проучване оценка на анализатори от Mars Macro, фирма за икономически изследвания, базирана в Хунан.

Това е с 20% над оценката, направена от Goldman Sachs през 2021 г. и би било еквивалентно на повече от половината от БВП на Китай. Като цяло китайският държавен дълг сега е еквивалентен на 102% от размера на икономиката.

Въпреки внушителния размер, съотношението на дълга все още е по-ниско от това на САЩ, което в момента е около 122%. Китай обаче прави всичко възможно да настигне основния си конкурент – дългът на втората по големина икономика е нараснал със зашеметяваща скорост, удвоявайки се от 2016 г. насам.

Финансовите рискове

Вече има признаци, че местните власти имат проблеми с погасяването на задълженията си. В началото на януари изпаднала в затруднение държавна компания в югозападната провинция Гуейджоу, отговорна за изграждането на инфраструктурни проекти, обяви, че нейните кредитори са ѝ дали допълнителни 20 години за изплащане на заеми на стойност 2.3 млрд. долара. Предоговарянето на кредити с толкова дълъг период от време е изключително рядко в Китай.

Според анализатори случаят сигнализира, че местните власти са подложени на сериозен финансов натиск тази година и това може да представлява сериозна заплаха за финансовата система на Китай, особено за малките регионални банки.

„След като започнат неизпълненията, те могат бързо да се превърнат в огромна „снежна топка“, пишат Алън Фенг и Логан Райт, китайски анализатори в Rhodium Group, в изследователски доклад миналата седмица.

В резултат на това съществува значителен риск от финансово заразяване. По-малките търговски банки са особено уязвими поради тяхната дълбока връзка с местните власти“, казаха те.

Дори висшите официални лица в страната признаха, че една от най-големите заплахи за финансовата стабилност през 2023 г. е „скритият дълг“ на местните правителства, който е непрозрачен, огромен и труден за проследяване.

Дилемата

Засега централното правителство в Пекин сигнализира, че няма да се притече на помощ.

Ако това е вашето бебе, трябва да се грижите за него сами. Централното правителство няма да ви спаси“, предупреди Министерството на финансите в изявление по-рано този месец, насочено към местните власти.

Но може да се наложи Пекин да позволи на провинциите да заемат повече, тъй като икономиката на Китай е в тежка ситуация и БВП нарасна само с 3% миналата година, което е вторият най-слаб растеж от 46 години насам.

Преди това правителството прибягваше до старата игра за насърчаване на местните власти, за да стимулира растежа. През декември инфраструктурният тласък помогна за стимулиране на икономическата активност, което доведе до признаци на стабилизиране на икономиката.

През януари Bloomberg съобщи, че китайските власти обмислят рекордна квота за специални местни държавни облигации тази година.

Засега изглежда, че Си Дзинпин силно се нуждае от бързо възстановяване на икономиката и е избрал да отложи проблема с дълга за по-късно“, каза Адам Лиу, асистент в Националния университет на Сингапур.