Предизборно депутатите направиха минималната заплата 50% от средната

С очевидно предизборна цел и в предпоследния ден на 48-ото Народно събрание депутатите приеха промени в Кодекса на труда, с които обвързаха минималната работна заплата като 50% от средната брутна заплата за страната. Предложението бе на БСП и бе подкрепено от широка коалиция, в която не участва единствено „Демократична България“.

Десните подкрепят позицията, че този начин на изчисление ще затрудни бизнеса и може допълнително да стимулира инфлацията.

От парламентарната трибуна Ивайло Мирчев (ДБ) призова „надпреварата за популизма да спре“.

Текстът, който приеха депутатите окончателно в пленарна зала днес гласи, че Министерският съвет ще определя минималната заплата до 1 септември на текущата година и е в размер на 50% от средната брутна заплата за страната за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.

С други думи, минималната заплата трябва да стане 50% от средната брутна работна заплата, което вероятно ще е чувствително увеличение от 1 януари 2024, а три месеца по-рано нейният размер трябва да бъде обявен.

Тя ще бъде изчислена на базата на средната брутна заплата в България за периода от юли – декември 2022 г. и януари – юни 2023 г.

За да се подсигурят, че механизмът, макар и привидно автоматичен, ще действа само нагоре, без да създава проблеми на политиците, при спад на брутната заплата за страната минималната няма да бъде намалявана.

Припомняме, че БСП настояваха промените в Кодекса на труда да влязат в програмата на парламента почти всяка седмица от декември насам.

Доказателството, че постоянството е присъщо на успеха“, шеговито се обърна зам.-председателят на Народното събрание Йордан Цонев към БСП след гласуването.

Първоначално идеята бе с промените в механизма минималната заплата да се повиши още от 1 януари 2023 г., но в условията на служебно правителство и без одобрен бюджет за 2023 г. това бе отложено.

По време на дебатите в края на 2022 г. от „Продължаваме промяната“ предложиха в размера на минималната заплата да влезе класът прослужено време, но това имаше потенциал да намали разполагаемия доход на някои работещи на минимална заплата и депутатите оттеглиха идеята си.

Според бизнеса подобен механизъм е „твърде набързо написан“ и е „абсолютно грешно решение“.

По данни на Националната агенция за приходите над един милион души получават минимално възнаграждение в България.