Клуб на кибер можещите
Професионалната общност спонтанно намира начини за по-силно взаимодействие помежду си
Какво се случва, когато една нова професия силно се развие и от нея има все по-голяма нужда? Прави се клуб, който дава възможност на хората, ангажирани в тази сфера, да се срещат и да обменят идеи. Това е класическата постановка, която даде живот и на новия КиберКЛУБ. Визията за неговото развитие през 2023 г. бе очертано на Cyber Kick OFF Party, организирано през януари в София. Събитието срещна широк кръг представители на кибер общността, към него се присъединиха и участници от различни нововъзникващи технологични сектори като дронове, изкуствен интелект, роботи, виртуална реалност. Водещи партньори в тази инициатива са Клъстерът за интеграция на нововъзникващи технологии, Клъстерът за изкуствен интелект, ISACA Sofia Chapter и Cyber Security Talks Bulgaria.
Посоката
Целта на този КиберКЛУБ е да има място, където да водим мултидисциплинарен диалог и да натрупваме експертиза. Клубът ще гради свои филиали на първо време с Лондон и в Цюрих. Ситуацията не тези три места е коренно различна, което прави интересен и желан обменът на опит. Тази организация е притегателен център за индивидуални професионалисти, за компании, университети, представители на неправителствения сектор, информира Антон Пулийски, мениджър на общностите в КиберКЛУБа. И един личен съвет от него: „В България представата за киберсигурност е, че е нещо страхотно, което върви със суперзаплата. Ако нямате желание цял живот да учите – по-добре не се захващайте точно с това. Тръгнете ли само от избора на високоплатено професионално направление, няма да останете дълго в сферата на киберсигурността“,
Нейно величество Държавата
Често чуваме, че е по-добре държавата да не пречи, отколкото да се занимава с онова, което прави бизнесът. Но пък за хора като мен, дошли от бизнеса в държавното управление, единственият начин да променим това, е като помогнем на държавата. Но как става това? Чрез общности, които работят съвместно с университетите и с институциите. Колкото повече общи инициативи има, толкова по-голяма устойчивост ще се създаде, твърди зам.-министърът на електронното управление Благовест Кирилов. Според него без киберхигиена вече е немислимо. Но анкета сред 70 фирми от различни сфери показа, че 60% от тях не правят тестове за сигурност на системите си, макар 44% от тях да са били обект на хакерски атаки – основно ransomware и fishing. Нивото на атаките през 2022 г. спрямо година по-рано е нараснало с над 20%. Ако 60% от компаниите не тестват системите си за киберсигурност, то трябва да започнем разговора отначало. Към Министерството на електронното управление през януари се създаде Консултативен съвет на ICT общностите. Така на държавно ниво ще се изгражда култура на работа, която гарантира сигурността. Опазването на личните данни на клиентите и партньорите, на гражданите е от особена важност и за фирмите, и за институциите.
Училище за малки и големи
Преди 11 г. дъщеря ми тръгна в първи клас. Тогава разбрах, че щом има смартфон, трябва да притежава базови навици за киберхигиена. Така създадохме авторска образователна програма, разработена специално за деца, но и за техните родители и активни възрастни хора. За тази своя мисия решихме, че читалището е подходящото място. Събрахме се група мечтатели. Направихме училище по киберсигурност в трамвая, но организирахме и FineDays за бизнеса и предпазването му от хакерски атаки, в ход са редица инициативи, разказва Ясен Танев от Safer.bg.
Инструменти
Cyber Security Talks организира всеки втори вторник от месеца напълно безплатни събития за специалисти от тази екосистема, които професионално да си взаимодействат в трите елемента - идеи, общност и място. Това е начин да се споделя и де се намират съмишленици. Най-важната част са хората, без които този двигател на ентусиазма няма как да се задвижи, казва Павел Георгиев.
За да се гарантира безопасност, контролът е ключов. Отговорното отношение към технологиите и информационните системи може да става с помощта на организация като нашата, която има знанието и инструментариума, методологията, сертификационните програми в управлението на риска, твърди Владимир Кавалов от ISAKA Sofia Chapter.
Как се създават кадри
Обединихме се с идеята да направим нещо, което го няма на пазара и което съединява в едно няколко различни решения. Разбрахме, че взаимодействието е ключът към успеха, а хората са най-ценният актив. Важно е да се създават и необходимите специалисти, като верният подход е професионалисти от практиката да работят с университетите, смята Кирил Григоров от CyberOne.
Всяка система може лесно да бъде пробита, доста по-трудно е да се предприемат необходимите действие за защита на информационните активи на една организация. Затова желанието ни е да се разширят тренингите, свързани с информационната сигурност, изтъква Радослав Милчев от Българската асоциация за развитие на знанията за информационните и комуникационни технологии (БАРЗИКТ) и преподавател във Факултета по индустриални технологии в ТУ-София. „Периодично организираме отворени лекции по различни теми, свързани с киберсигурността. Работим в тясна връзка с бизнеса, така студентите се докосват до практически решения чрез интересни демонстрации“, е работещият модел на доц. Агата Манолова от Факултета по телекомуникации на ТУ-София,
Свързаност
Вярваме, че добрата защита на данните се получава не само с антивирусна програма, а има много вектори за сигурността на данните. Мултидисциплинарността се постига с многосвързаност, която от своя страна може да се получи само с подобно широкомащабно общуване, смята Иван Дудин от Acronis. Миглен Евлогиев от Българската фондация за киберсигурност разказа как той влиза в тази ниша, още когато няма никакви регулации за киберсигурност: „По онова време дори не можехме да си представим, че ще дойде ден това да е професия. Темата за киберсигурността стана наша страст от малки, когато дори нямаше кой да ни покаже правия път в тази сфера. Фондацията е начин да допринесем със своя опит секторът да се развива“.
С широк периметър
Димитър Рангелов създава Mechatronics & Robotics Club и с колеги реализират проекти в няколко държави. Работят с университети и с професионалисти от различни сфери. Момчил Алексиев от VR Lab BG е един от будителите на VR общността. От 2012 г. развива технологията, а VR Lab BG се появява, за да може да става обмен на идеи по темата.
Иновации и работещи решения се създават с отлична експертиза, обобщи Кристина Ескенази, основател на КиберКЛУБа и водеща на събитието. Подстрекателство от общността е в края на годината или през следващата да бъдат раздадени първите награди.