КНСБ иска всеки работник да получи 100 лв. увеличение на заплатата

За това призовават от най-големия синдикат у нас КНСБ, който започва нова инициатива за увеличаване на доходите и по-справедливо заплащане на труда на работещите, предаде репортер на Economic.bg.

Изчисленията на синдиката показват, че от 2012 г. досега в България производителността на труда расте по-бързо от заплащането, а добавената стойност на 1 зает (произведеното от него) е около 5-6 процентни пункта по-висока от компенсацията на труда му (заплати, осигуровки и всички други плащания, които отиват към трудeщите се като дял от БВП).

Данните на Националния статистически институт (НСИ) обаче показват друга картина. Между 2012 и 2015 г. производителността на труда в България се е повишилa с около 20%. За сметка на това средната брутна работна заплата по договори е скочила с над 30% за този период. Трябва да се има и предвид, че в периода между 2010 и 2013 г. трудовият пазар загуби над 400 хил. работни места, което вдига механично производителността на труда. Освен това в статистиката за заплатите не влизат възнагражденията по граждански договори. Всяка година минималната работна заплата (МРЗ) се вдига с около 10%, а минималните осигурителни доходи (МОД) с между 4 и 8%.

Синдикатът е изчислил, на база данните от 2015 г., че на всеки наемен работник се падат по 145 лв. на месец допълнителна компенсация, които стават 123 лв., след като се обложат с данъци. Това би било приблизително 10% увеличение на средната работна заплата за страната, която в момента е около 940 лв.

„Икономиката позволява да се плащат по 145 лв. повече към съвкупния доход (заплата + осигуровки) на всеки нает работник. Икономически това е напълно възможно, потвърждават го и данните на Евростат“, увери председателят на КНСБ Пламен Димитров. Той дава пример с Германия където 55% от произведеното отива като компенсацията за наемния труд, в България тази цифра е 40%. „Ето защо доходът в Германия е 3 до 10 пъти по-висок от този у нас, а покупателната способност е 2 до 5 пъти по-висока“, казва Димитров.

"Пазарът на труда страда от силен дефицит на квалифицирани кадри и увеличаването на доходите е единственият начин да ги запазим", подчерта синдикалният лидер.

В анализа на КНСБ се посочва, че освен доходите изостават не само от производителността на труда, но и от ръста на брутния вътрешен продукт (БВП). Данните на НСИ обаче показват, че в годините след кризата общият паричен доход на хората се увеличава с двуцифрени темпове (в голяма степен заради отпадането на много хора от пазара на труда), докато растежът на икономиката се движи в рамките на статистическата грешка.

„Пропуснатото в миналото трябва да бъде компенсирано сега. Необходимо е по-ускорено приближаване на доходите у нас със средноевропейските“, призова Любен Томев, директор на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) към КНСБ. „Понякога производителността на труда дори може да бъде изпреварена от ръста на реалната работна заплата и в това няма нищо трагично. Макар в България да нямаме подобен случай, той не е заплаха за реалната икономика“, посочи Томев.

Синдикатите представиха и анализ на произведеното и заплатеното в различните сектори. Произведеното в преработващата промишленост у нас не само покрива разходите за труд, но и ги надвишава със 185%, което означава, че българският работник произвежда почти 3 пъти повече, отколкото получава. Т.е. наетият може да получи почти 3 пъти по-висока заплата, без да ощети работодателя си.

Разликата между произведеното и заплатеното в България е значително по-голяма от тези в редица други европейски държави и доста над средната за ЕС. Това показва, че голямата печалба от произведеното отива за работодателя, а много по-малка – за наемния работник.

Средната работна заплата в преработващата промишленост у нас е много по-ниска от европейската (независимо дали се сравняваме със стари или нови членки на ЕС).

Работещите в преработващата индустрия в новите държави членки на ЕС, които бяха от бившия соцлагер, получават между 50% и 80% по-високо заплащане от това на колегите си у нас. Заплатите на работещите в старите страни членки на ЕС пък са 3 до 10 пъти по-големи от българските.

Това неминуемо се отразява и на покупателната способност, която в България е 60-90% по-ниска от тази в новите страни членки и 2 до 5 пъти по-малка от тази в западноевропейските държави.

„В България е налице социален дъмпинг и умишлено се поддържа ниска цена на труда, която не съответства на производителността“, отбелязаха от КНСБ.

„Очевидна е необходимостта от разкриване на нови качествени работни места с висока добавена стойност, но и по-справедливо разпределение на приходите, което е в основата на ниската цена на труда у нас“, подчертаха синдикалните експерти.

Подобна е картината и в сектора на услугите, където България отново изостава в заплащането както от новоприсъединените, така и от старите държави членки. „В сферата на услугите силно се подценява факторът труд. Необходимо  е у нас да бъдат създадени единни стандарти и критерии, които да се доближават до европейските, защото този сектор захранва с квалифицирана работна сила останалите сфери в икономиката“, категорични са от КНСБ.

Минималната работна заплата в България остава най-ниската в ЕС, а вече е сред най-малките и на Балканите. Живеещите в Македония, Сърбия и Черна гора получават по-голяма минимална заплата от българската, страната ни превъзхожда единствено Албания по този показател, сочат данните за 2-ото полугодие на 2016 г.

Сравнението със западноевропейските държави е още по-неизгодно за България. Гражданите на Люксембург получават около 9 пъти по-висока минимална заплата, белгийците и холандците около 7.2 пъти, а германците – 6.8 пъти.

Въпреки разликата в цените, покупателната способност в Люксембург е 3.5 пъти по-висока от българската, а тази в Белгия и Холандия – около 3 пъти.

За да се преодолеят всички тези сериозни неравенства, заплатите на работниците трябва да нарастват пропорционално с произведеното от тях, категорични са синдикатите.