Концесионерите са готови да премахнат плажните такси, но не и държавата

За развитието на летния туристически сезон, проблемите в туристическия сектор и таксите по плажната ни ивица, Economic.bg разговаря с главния секретар на Българската хотелиерска и ресторантьорска организация (БХРА) Веселин Налбантов.

Г-н Налбантов, как върви летният туристически сезон до момента?

Летният туристически сезон започна със сериозен спад от 50% спрямо миналата година. В началото на сезона имаше и проблеми с атмосферните условия,  времето беше доста променливо – това спомогна за тромавия старт на сезона.

Въпреки това, летният сезон не е загубен и в момента наваксва бавно и полека. България е била туристическа дестинация и по време на римската империя и това е факт и до днес. Европа няма да спре да ни посещава, стига климатът да е благоприятен. Въпросът е друг – имаме прекрасна „градина”, а ние не знаем как да я поддържаме.

Да, има сблъсък на геополитически интереси между определени държави, но не бих казал, че това е основната причина за намаляването на туристите. Нашата „демокрация” е някаква особена свободия. Оттам и идват проблемите в туристическия сектор, а и по други институции у нас. Една от причините за това е, че законите не се спазват.

Кои са най-сериозните проблеми, които пречат на летния сезон? Какво трябва да се промени?

Трябва да се преустановят промени в закона за туризма. Множество пъти сме дискутирали безбройните незаконни бараки по улиците на курортите. Земята започна да се раздава на парчета, и то незаконно. Всичките им приходи влизат в сивия сектор, с който се борим от години.

През май месец направихме среща на хотелиери, концесионери и държавна администрация. Тогава обсъдихме с държавните чиновници едно много разумно и революционно решение свързано с таксите върху чадъри и шезлонг. И хотелиери и концесионери, бяхме изцяло за премахването на наложените такси.

Както знаем, концесионерите по плажовете имат такси за използваното от тях място. За пример, в най-големият туристически курорт Слънчев бряг концесионната такса е 1,5 млн. лв. за държавата., а сумарно всичките концесии за 8 млн. лв. От наемането на плажове печелят и концесионерите, но въпреки това те доброволно са готови да се откажат от печалбата си.

Държавната администрация обаче беше твърдо против това наше решение. Никой от чиновниците  не разбра смисъла на това, което се опитахме да издействаме в тази критична ситуация на летния сезон. По този начин ние щяхме да бъдем конкурентни на съседните дестинации. Така до решение не се стигна и цената остана непроменена.

Друг проблем, чисто инфраструктурно, са пътищата до курортите. Туроператорите занижават значително цените поради този проблем.  Не може да се формира такова обезценяване, по този начин се губи себестойността на курорта, или в частност на хотела. По-голям е проблемът около бургаския регион. Не е нормално чужденците да стигат със самолет от Централна Европа за час и половина, а предвижването им до курорта да им отнема 3 часа със задръстванията. Това отблъсква туристите.

Правят ли се проверки за незаконните постройки по Черноморието и има ли резултат от тях?

Заедно с община Несебър провеждаме проверки по Черноморието. Държавата не се меси в подобни акции, понеже не било нейна роля. Според държавната администрация, обекти трябва да се регулират единствено от кметството на дадения регион или община, а не от държавата. Въпросът е, защо тогава министерството съгласува и дава разрешение за постройките? Нужно е да се премахне понятието „поставяем обект”. Това словосъчетание може да бъде част единствено от градската инфраструктура.

Улиците са пълни със сергии за бързо хранене и като казвам улиците, не говоря за тротоарите. Слагат се маси и столове буквално на пътя. Просто няма кой да санкционира тези нарушения. Също така при подобни нерегламентирани постройки  общината не може да влезе и да ги провери, понеже голяма част от местата се водят „частна собственост”. Целият хаос все повече ми прилича на откъс от книгата „Параграф 22”. Ако държавата не се намеси, ние няма как да поправим този проблем. Лошото е, че докато умните се наумуват, а мъдрите се намъдруват, сезонът ще отмине, а междувременно сезонът продължава да трупа негативи.

Защо има толкова голяма разлика между цените за лечение на чуждестранни и на български туристи по курортите?

Колкото и да искаме да развиваме нашата „пазарна икономика”, здравето не трябва да бъде пазар, независимо дали става въпрос за българи или чужденци. Чрез тези надути цени за медицинско обслужване, единствено злепоставяме имиджа на България като туристическа дестинация.

Предлага ли се фалшив алкохол по морето? И какви регулации се налагат срещу това?

До момента няма натровен турист, а по морето не се продава некачествен алкохол и според мен това са по-скоро спекулации. Ако има натравяния, то те се случват заради прекаляването с алкохола, или ако той е без бандерол.

Какъв е спадът на руските и украински туристи? Успяхме ли да привлечем туристи от други държави за сметка на отлива от Русия?

Украинските туристи намаляха драстично с около 60%. Това е обяснимо, тъй като те живеят във военни райони и са обеднели в следствие на конфликтите. Познавам туристи и от Донецк, където са най-сериозните конфликти. В момента курортите са пълни предимно с чуждестранни туристи, които са закупили апартаменти в България.

Важното е, че повечето идват в страната ни и искат да продължат да идват при нас. През последните години расте броят на посетителите от Румъния, Словакия, Чехия, дори и Холандия. Никой не може обаче да се надява на китайци, тайландци, индийци, защото първо сме твърде далеч и второ – там не сме толкова добре познати като туристическа дестинация.

А има ли ръст на българските туристи по родното Черноморие?

Да, за сметка на чуждестранните туристи, се забелязва значителен ръст на българските – с 30% повече спрямо миналата година. Причините са две – кризата в Гърция и най-вече, че намалихме цените.