„Летящият холандец” се пренесе в рая

Едва ли има човек, който да се интересува от футбол и да не е чувал името Йохан Кройф.

Заслугите му са многобройни. Той ни даде тоталния футбол и бе част от онзи велик тим на холандския Аякс, който преобърна представите за играта и диктуваше модата в началото на 70-те години на XX век.

Кройф бе и флагманът на холандския национален отбор. С негова помощ „лалетата” станаха световни вицешампиони през 1974 г.

Макар и изгубил най-важния мач – финала на Мондиала, холандецът получава признанието на съперника. „Йохан беше по-добрият играч, но аз станах световен шампион“, казва капитанът на победителите Франц Бекенбауер.

Кройф бе основна фигура в историята на Аякс и Барселона. Имаше главна роля в изграждането на философията на тези 2 велики клуба. Именно той бе начело на митичния „Дрийм тийм” на каталунците, част от който бе и Христо Стоичков. Той бе един от малкото треньори, които успяваха да обуздаят темпераментния българин.

През 70-те Кройф сякаш беше замесен във всички големи мачове. С Аякс, Барселона и Холандия той изнасяше невероятни представления по световните стадиони. Носител е на най-престижното футболно отличие „Златната топка” в 3 поредни години, в които стана и европейски клубен шампион.

Големите му успехи обаче бледнеят пред футболния му интелект, елегантния стил на игра и хищническия голов нюх, на които се възхищават поколения наред. Кройф бе истински маестро с топка в крака.  

„Техника не означава да жонглираш с топката 1000 пъти. Всеки може да го направи с достатъчно практика. Тогава може да си намери работа в цирка. Техника е да подадеш пас с едно докосване, с точната скорост и на точния крак на твой съотборник”, обясняваше той.

Холандецът имаше собствена философия както за футбола, така и за живота. Освен с изявите си на терена, Кройф бе известен със своя остър ум и специфичен хумор.

„Не съм религиозен. В Испания всички 22 играчи се кръстят, преди да излязат на терена. Ако това действаше, всички мачове щяха да завършват наравно”, обичаше да казва той.

Холандецът е обожаван в Холандия и Каталуния и е спечелил уважението дори на кръвните врагове на неговите тимове – Фейенорд и Реал Мадрид. Той превърна футбола в своя професия, мисия и съдба и вдъхнови цели поколения да го практикуват.

„Летящият холандец” бе част от онази романтична ера във футбола, когато талантът, духът и себераздаването бяха най-важни, футболните клубове бяха спортни общности, а не бизнес организации, а отборите създаваха великите играчи в собствените си школи, вместо да ги купуват за милиони. Футболистите не се кичеха с помпозното определение „звезди” и често бяха съседи или приятели на феновете по трибуните.

Самият Кройф имаше набито око за таланта и заедно със Сър Алекс Фъргюсън вероятно е човекът, създал най-много велики играчи.

„Аз съм бивш футболист, бивш треньор, бивш технически директор, бивш почетен президент. Приятен списък, който още веднъж показва, че всичко си има край”, сподели веднъж остроумният холандец.

За съжаление днес дойде краят на неговия жизнен път. Но не и на легендарния му статут. Защото легендите не умират. Те живеят в сърцата и душите на феновете и се предават от поколение на поколение.

Почивай в мир, Маестро!