Либерализацията ще вдигне цената на тока, после ще я свали

Либерализацията на енергийния пазар не е някаква наша измислица или уникален експеримент – ние сме държава член на ЕС и се съобразяваме с директива, за която имаме определени срокове да въведем. България значително закъсняваше с това и се пита защо?

Ние, всъщност, нямаме проблеми с либерализацията на изхода на системата, при крайните потребители и при доставката. Проблемът ни е производството на електроенергия. Защото, условно казано, нашата енергетика е разделена на 2 сектора – на конвенционални и преференциални цени. А преференциалните цени досега препятстваха пълната либерализация на пазара. 

С новото решение на регулатора се въвежда нов подход, който се свежда до следното: ако по-рано преференциалната енергетика работеше по формулата за задължително изкупуване на преференциална цена за дълъг период от време, сега тази формула се променя – задължително изкупуване на пазарна цена за продължителен период от време, но плюс динамична добавка „задължение към обществото”. 

Което означава, че на пазара ще излязат с висока ликвидност около 32 млрд. кВтч електроенергия, т.е. там ще имаме вече динамика. А когато се поставя въпросът какво означава тази либерализация, отговорът е – тя е инструмент, не е цел. Инструментът е в свободата на избора.

Но очакването, че след либерализацията цената на електроенергията ще падне е съвсем наивна, защото има натрупани определени задължения към обществото. Което пък на свой ред означава, че досега сме били кредитирани от производителите на скъпата възобновяема енергия, поради популистки ценови решения и тази сума е достигнала 1,5 млрд. лв.

Освен това, имаме текущ дефицит от около 100 млн. лв., който трябва да бъде покрит в следващите години. Но това няма да доведе до ликвидацията за един тригодишен период на този дефицит, а ще повиши цената на електроенергията.

Какво да очакваме?

За кратък период цената ще се вдигне и след това ще се стабилизира на нивата, на които е сега. Така че най-доброто, което можем да очакваме, в края на тригодишния период, е цените да се стабилизират на сегашните нива или леко над тях.

Що се отнася до инвестиционните прогнози в газовия сектор може да се каже, че без руски газ ще отидем в другата крайност. Хъбът, за който се говори, е преди всичко разпределителен център на различни доставчици. Така че доставките на руски газ са една част от този пейзаж.

 Освен това, геополитиката в този момент сериозно разбърка картите в инвестиционния газов бранш, но смятам, че някаква версия на „Южен поток” ще има, защото Турция досега е потвърдила само за една тръба, а останалите три отново се сблъскват с Третия енергиен пакет. Така че напълно е възможно до 1-2 месецa да има раздвижване в тази посока.

От друга страна газовата инфраструктура ни е много важна. Ако беше построен „Южен поток” на наша територия, от Провадия към Европа, към Баумгартен, отиваха 3 тръби с капацитет от 40 млрд. кВтч. А представете си сега, че ние открием собствения добив в „Хан Аспарух” или „Силистар” – къде ще отидат тези количества газ? Изграждането на газова структура е един задължителен елемент в проекта на бъдещия газов хъб. Така че ние няма да избягаме от тези инвестиции, а е хубаво в тях да участва и Русия.