Lidl ще открие поне пет нови магазина през 2017 г.

Първите нови градове, в които веригата ще отвори врати през тази година са Балчик, Самоков и Созопол

Милена Драгийска-Денчева, изпълнителен директор на „Лидл България”:

Lidl ще открие поне пет нови магазина през 2017 г.
Автор: Александра Сотирова
Милена Драгийска поема управлението на Лидл България през 2007 година, когато търговската верига стъпва на българския пазар. Оттогава оглавява българското дружество в групата и работи за утвърждаване на компанията като една от водещите на пазара. С нея разговаряхме за новата продуктова линия на веригата - „Родна стряха”, качеството на храните на Изток и на Запад и какво предстои на веригата през 2017 г.

- Предпочита ли българинът българските стоки? Какви са наблюденията Ви, след като пуснахте линията продукти „Родна стряха”?

Не мога еднозначно да направя извод, тъй като през този период и други наши продукти отчитат добри продажби. Определено българинът чакаше и искаше да му представим качествени български стоки по начина, по който ние го направихме. Трябваше да активираме у него като потребител желание да сложи всички родни продукти на едно място, да ги сравни с останалите и да осъзнае, че има много хубави български продукти.

- Каква част от целия асортимент на Лидл България е с български стоки в процентно отношение?

Продуктовите групи са много и различни, възможностите на български производители - също. За нас е изключително важно производителите да могат да доставят продукти със сертификати и да гарантират постоянно качество и количество, а не всеки има тази възможност и капацитет. Въпросът не е еднозначно да решим да въведем определен процент в асортимента. Имаме сблъсък с обективна невъзможност в някои случаи. На следващо място, много важен въпрос е кое е български продукт. Поради факта, че в страната няма достатъчно суровина – свинското и телешкото месо не са в добро съотношение що се отнася до нея, затова и любими на българския потребител колбаси не са български. Така че, важно е да се да се изясни кое всъщност е българско, за да се информират добре и клиентите. За нас най-същественото е да имаме качествен продукт независимо дали той е от български или чуждестранни производители.

От създаването си Lidl България работи българските производители като им помага по всякакъв начин да развиват своя производствен капацитет, да подобряват качеството на продуктите, да разрастват бизнеса си, да инвестират в нови производствени мощности, в увеличаване броя на служители те си и дори да излязат на чужди пазари, което за тях е изключителна възможност.  Нашият интерес е да предложим на хората това, което търсят, затова инвестираме толкова много в партньорството и подкрепата на българските производители, за да може да предложим на потребителите и качествени продукти от български производители при оптималното съотношение качество-цена.

- Не искам да политизираме разговора, но Ви зададох въпроса по повод това, че БСП иска да внесе закон, според който 50% от стоките, които се предлагат във веригите да бъдат с български произход. След това КЗК излезе със становище, че това би нарушило конкуренцията в сектора. Как ще коментира предложението най-голямата верига в Европа?


Приемаме го както всичко, идващо от страна на бъдещ законодател. Трябва много внимателно да се види на база на какво е направен този извод. Работата на политиците е да усещат тенденциите в обществото, да ги облекат в подходяща форма и да предизвикат съответните промени, които вярват, че трябва да се случат. Само че винаги трябва да си зададем въпроса: какъв е смисълът от една подобна мярка, смисълът за потребителя, за пазара, за икономическите субекти? И тук на нас много би ни се искало, независимо какъв ще бъде законопроектът, да се отчетат обективните реалности и възможности това да се случи, за да сме сигурни, че един такъв законопроект ще защити и интересите на потребителите, за които е важна гаранцията за постоянно качество, което трябва да се подсигури от производителите – гарантирани обеми, сигурност в количество и доставките. Защото, ако няма обективна възможност да постигнеш това с обещанието за даден процент, не бива да се прибързва.

Ако я има, нямам нищо против да бъдем задължени да го правим. Ако нямаш достатъчно свинско месо, как може да твърдиш, че колбасът ти е изцяло български, след като ти нямаш тази суровина? Ако само 20% от телешкото месо, което се консумира в България е българско, тогава изниква въпросът откъде са останалите 80%? Първо трябва ясно да се дефинира кога казваме, че един продукт е български и след това да се прецени каква дефиниция ще се избере. Може би на база каква част от веригата на доставки е осъществена в България. Само че тогава трябва да обясним на потребителя, че тук има друга трактовка и тя е по-скоро икономическа за "value chain" (верига на стойността), а не за българска суровина.

А какво правим в сезоните, които предполагат продукти с вариращи проценти на присъствие в магазините? Какво се случва, ако съществуващият малък процент, за който говорим е изкупен от други вериги и на пазара вече няма от къде обективно да се добие? Тогава някой ще бъде в неизпълнение на закона и ще подлежи на санкция, без да може да направи нищо по въпроса. Следващ въпрос е какво ще измерват процентите – килограми, литри, общ обем? Кой ще ги мери, коя административна структура ще ги следи непрекъснато, защото пазарът е много динамичен. Ако нещата са огледани от всички страни и са взети под внимание реалностите тогава никой не би имал нищо против.

- Смятате ли, че трябва да се проведе дискусия по тази тема?

Диалог трябва да има задължително и ние с удоволствие ще се включим в него. Трябва да се поканят и производителите, които също да си кажат мнението, тъй като нещата са много комплексни. Ще дам пример с две интересни числа - 85% от субсидиите в българското земеделие се консумират от 8% от производителите. Значи има нещо сбъркано в политиката на субсидиите. Някои от нашите производители не знаят как да си направят бизнес план и с каква изчислена цена да дойдат на преговори. Някой трябва да им помогне. Има много държавни организации и най-различни агенции, които могат да подкрепят производителите.

Друг интересен факт е, че около 97 хил. тона е производството на червено месо в България, при годишна консумация от над 220 хил. тона. Някой трябва да обясни за колко време ще набавим тази разлика при положение, че едно животно, което дава червено месо, не се отглежда за седмица или две. Ние ще бъдем много радостни, ако диалогът, който би бил воден, по който и да е законопроект, засягащ тази сфера, е в равнопоставеност с всички участници по веригата на доставки, за да стигнем до най-разумното решение.

- Продават ли веригите по-нискокачествени продукти в Източна Европа, отколкото на Запад както показва словашкото изследване. Въпреки че никой не е убеден в автентичността му, как ще коментирате случая?

Вие казахте нещо много важно – нека видим това изследване какво точно казва и на каква база почиват изводите. Дали са сензорни изследвания, лабораторни или органолептични, какви са тези изследвания, кой ги е правил и представителни ли са. На второ място, трябва да се направи важно разграничение, тъй като много лесно и бързо вниманието се насочва към веригите, а говорейки за дистрибуция на мултинационални марки, може да си ги купите и от бензиностанции, малки квартални магазинчета и други, а не само от веригите. В този ред на мисли нападките не бива да се насочват веднага към търговските вериги. На трето място е важно да се уточни за какви марки говорим. Ако става въпрос за мултинационални марки, при някои от тях има запазени рецептури от години. Нека да попитаме именно тези производители къде има разлики, след това да попитаме тези разлики на какво се дължат – на вкусово адаптиране към даден пазар, или друго. Давам пример – българското кисело мляко 2% или 3.6%, на който и германец да дадете да го вкуси, за него е твърде кисело. Потребителите в Германия обичат по-сметанов, по-кремав вкус на млякото. Това означава ли, че нашият български доставчик, ако предлага кисело мляко в Германия и му сложи по-висок процент масленост или сметана, ще бъде поставен в контекста на същата дискусия, или той просто трябва да се адаптира към вкусовете на пазара?

Има и друга възможност - да не са вкусови адаптациите, а да са суровинно и оттам ценово обосновани. Това ще бъде много интересна дискусия. Когато говорим за местни марки, тогава темата дори не съществува. Саздърмата, каквато я познаваме ние в България, не може да я сравним с шпека в Германия или Ирландия. Така че тези продукти трябва изцяло да бъдат изключени от подобни квалификации.

Що се отнася до собствените марки на веригите, това което аз мога да кажа за Лидл България е, че производители, които правят собствена марка за Lidl в различните държави, ги правят по една и съща рецептура. Така ние сме спокойни и от изследвания, които някой някога е искал да прави по отношение на нашите собствени марки. Апелирам дискусията да се води многопластово и там, където трябва да се води, за да не се прибързва с изводи, интерпретации и съответно оклеветяване на една или друга дистрибуционна мрежа.

- Регулаторните органи заявиха, че започват проверки. Вие обект ли сте вече на такава проверка?

Все още не. Но те са в пълното си право да взимат проби, така както правят регулярните проверки за безопасност на храните. Важно е да бъдат достоверни и добре направени тези изследвания.

- Знаем, че български компании, които работят с Lidl успяват да изнесат продукцията си към 1 до 14 държави. Те изнасят от името на производителя или от Lidl към други държави?

Износът става чрез Лидл България. Ние даваме платформа на българските производители да изнасят в друга държава, в която има Lidl мрежа от магазини.

- Планирате ли марката „Родна стряха” да излезе и извън границите на България?

И тук следваме цялостната си политика и система на работа, която имаме. Продуктите трябва да се утвърдят на българския пазар, да се уверим, че качеството остава постоянно високо и, че количествата могат да се доставят от страна на производителя – за нас това е много важно, за да сме сигурни, че винаги предлагаме на клиентите си постоянно високо качество при оптимална цена. Това е силата на нашия бизнес модел и това е, което клиентите ни оценяват много.

На следващ етап там, където смятаме, че тези продукти са близки до вкуса на чуждестранните ни колеги, ние ги предлагаме на специализирани вътрешни изложения на хранителни продукти. След това те имат възможност да направят своя избор - на базата на описаните от нас предимства на продукта относно качествените му характеристики, относно търговските резултати от пазара в България и референцията към производителя. Стоките могат да бъдат включени тестово в акционния или постоянния им асортимент. Такъв е бил пътят - “step by step” - за всички тези продукти и фирми, които получават шанс за експорт: в настоящия момент над 20 компании изнасят български продукти в до 14 държави, благодарение на  Lidl.

- Какво да очакваме от Lidl през 2017 г. – нови, обекти, нови инвестиции, нови работни места?

Тази година планираме да открием поне пет нови магазина в цялата страна. Първите градове, в които за първи път Lidl ще отвори врати са Балчик, Самоков и Созопол. Планираме да открием втори логистичен център в България – в Кабиле, който ще осигури нови работни места в региона и ще ни помогне да оптимизираме бизнес процесите. Ще продължим инвестициите в насърчаване на българското производство, с което гарантираме устойчивото развитите на българските производители, с които работим, а също и в достъпността на качествените продукти.

Утвърждаваме Лидл като работодател, който предлага на своите настоящи и потенциални служители много добри условия на работа и отлични възможности на развитие, в допълнение към основното предложение - допълнително здравно осигуряване, ваучери за храна, възможности за практикуване на различни видове спорт и други.

Тази година имаме амбициозни планове и по отношение на социално-отговорни инициативи, защото смятаме, че Lidl трябва да продължи да показва, че отговорният бизнес не бива да се капсулира в себе си, а има принос и за обществото. Само преди броени дни стартирахме инициативата “Lidl – за твоето дете“, която включва серия от активности в три важни области – здравословното и балансирано хранене, спорта и активния начин на живот и образованието и развитието на талантите. С този проект си поставяме две основни цели – да допринасяме за пълноценното и здравословно израстване на децата, както и да бъдем полезни на родители в грижата им за тях.
Коментари: 0