Лимитите и стандартите пречат на здравеопазването

Лимитите и медицинските стандарти в системата на здравеопазването пречат на реалната конкуренция в сектора и съответно на предоставянето на по-качествено медицинско обслужване. За това предупредиха двете неправителствени организации Национално сдружение на частните болници (НСЧБ) и Център за защита на правата на здравеопазването (ЦЗПЗ).

„Проблемите в системата на здравеопазването продължават да се задълбочават. Стигна се до остри проблеми с лимитите, остри проблеми със стандарти, с инвестициите, но ние считаме, че това са детайли на самата система и това са елементи, наложени като механизми да компенсират някои от проблемите”, обясни д-р Николай Болтаджиев, председател на Националното сдружение на частните болници. Той обаче добави, че въпросните лимити и стандарти не компенсират проблемите, а напротив – задълбочават се.

Поради тези причини от НСЧБ и ЦЗПЗ предлагат изменения на Закона за лечебните заведения. На първо място те предлагат медицинските стандарти да бъдат изготвяни по правилата на Закона за стандартизацията. Към момента в Закона за лечебните заведения не е уточнено по какъв начин се изготвят въпросните стандарти преди да бъдат утвърдени от министъра на здравеопазването.

По отношение на лимитите, от двете организации предлагат отмяна на чл. 34а и при голямото наличие на доставчици и осигурители сключването на договори да не е обвързано от броя на болниците и леглата им, а да става въз основа на свободно договаряне между осигурители и доставчици.

Сред предложенията са и отмяна на нуждата преди издаване на разрешение за осъществяване на дейност на нови лечебни заведения национална комисия, назначена от министъра на здравеопазването, да прави оценка на потребностите на населението от медицинска помощ въз основа на Националната здравна карта. Вносителите на законопроектите също предлагат комисията да не прави оценка дали са нужни нови медицински дейности в лечебните заведения. Според тях извършването на такива оценки представлява ненужно административно ограничение пред инвестициите в здравеопазването. Те обясняват, че разходите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) не зависят от броя на лечебните заведения, а процедурата по съгласуване на инвестиционно намерение само усложнява, забавя и оскъпява инвестициите.

От НСЧБ и ЦЗПЗ настояват също за създаване на лична осигурителна сметка на българските граждани, която да даде повече яснота за здравното им осигуряване и ще позволи по-лесно наблюдение на задължителното здравно осигуряване.

„Съществува един много дълговременен вече спор относно това какво плаща, за кого плаща и колко плаща държавата и плаща ли действително или това са едни цифри, които се записват в бюджета, а в сметките на НАП реално какво постъпва не се знае”, коментира Красимир Грудев, член на управителния съвет на НСЧБ.

Към момента средствата, които държавата отделя, за да осигурява определени групи граждани, са част от консолидирания държавен бюджет и не става ясно колко точно са те и как се разпределят. Вносителите също изразиха недоволство, че е неоправдано висок броят на работещите, които се водят за държавни служители.

„Аз например знам, че в НЗОК има куп хора, т.е. много на брой хора, които се водят държавни служители. Питам се какво е мястото на държавен служител в една публична институция?”, добави Грудев.

Представителите на законопроектите за въвеждане на промени в системата на здравеопазването също засегнаха темата за демонополизацията при задължителното здравно осигуряване.

„Управляващата коалиция каза, че е решена този път да премахне монопола на здравната каса и аз много се зарадвах на това нещо. Чувам сега обаче, че идеята не била да се премахне монополът, а да се направи частична демонополизация и надграждащ модел на демонополизация. Това е начин да се избяга от темата за демонополизацията, а не да се реши въпросът”, заяви д-р Стойчо Кацаров, председателят на Центъра за защита на правата на здравеопазването (ЦЗПЗ). Той обясни, че при надграждащ модел ще имаме задължителна здравна каса, както е сега, и доброволни фондове, които имаме и в момента. Според Кацаров истинска демонополизация означава всеки да може да избира къде да отива неговата здравна вноска.