Лукс под открито небе

Модерните хотели бягат от градовете, бетона и тухлите, заменяйки ги с планински райони и материали, които не биха откъснали госта от красотата на заобикалящата го среда. Представете си къмпинг, но с лукса на 5-звезден хотел, пространство под наем, но изпълнено с уют, характерен за истински дом, бизнес, но предлагащ откъсване от света на парите и хармония с природата, също както и бягство от здравната криза.

Ярък пример за привличащата все повече интерес 

нова ниша в бранша

е къмпинг “Синева” с управител Николай Данаилов. Той решава да се впусне в хотелиерството със съпругата си през 2019 г., като и двамата са сигурни в успеха на начинанието си: “Аз не искам да дам на гостите ни до болка познатата пищност. Предпочитам те да запомнят мястото с това, че са спали под звездите, че са се изкъпали във вира, прегръщайки се силно в студените води. А топлината в душата им да бъде плод на преживяната емоция“, признава управителят на къмпинга. 

Идентифицирането на нуждите на хората и създаването на решение, което може да покрие техните потребности е 

сигурен знак за успех

според хората на бизнеса. Днес предимствотото на бизнеса с палатки-балон е, че осигуряват защита, изпълнявайки мерките за социална дистанция и комуникация с възможно най-малко хора. На къмпинга може да се гледа като на луксозно убежище, което да сложи край на притесненията около пандемията, защото гостите са усамотени.

Оказва се обаче, че задоволяването на потребност е само първата крачка към големите успехи, които гонят новото поколение хотелиери. Идеята за палатки-балон се появява още през 2006 г., като нейния създател - френският дизайнер Пиер-Стефан Дюма, придава нов смисъл на лагеруването на открито. Той създава серия стаи, наподобяващи палатки във формата на иглу, изградени от найлон, и точно заради това им дава името Bubbletree. Конструкцията им изолира от влиянието на околната среда, но не нарушава връзката човек-природа, а според някои дори прави пейзажа още по-красив. И въпреки това в България технологията се използва от 2 години.

“Сенева” имплементира френското откритие, като българският къмпинг започва работа малко преди началото на пандемията, което позволява на проекта да набере инерция преди мерките срещу разпространението на COVID-19 да ударят семейния бизнес. “Очаквахме много голяма ангажираност, бяхме заложили от 4 балона да ги увеличим на 6, но пандемията промени плановете ни”, споделя Данаилов. 

През летния сезон, когато мерките са разхлабени, малко клиенти се доверяват на иновативните бизнесмени, но важното е, че си всички посетители си тръгват наистина 

впечатлени от преживяното

във Врачанския балкан, където се намира къмпингът.

Сред най-големите предимства на “Синева” е мястото. От къмпинга започва планинска пътека до водопада Боров камък, висок 63 метра, а ако посетителите не се притесняват да повървят малко повече, можете да изкачат и връх Пършевица, за да видят великолепна гледка към Искърското дефиле и Лакатнишките скали. Пещерата Леденика е сред стоте национални туристически обекта в страната и също попада в региона. Не е задължително гостите да се впускат в подобни приключения по време на почивката си, защото, за да стигнат до къмпинга, трябва да минат покрай най-високото ждрело на Балканския полуостров – "Вратцата“.

“Очакваме силен интерес през летния сезон”, споделя управителят на “Синева”, подчертавайки необходимостта на хората да излязат от домове си, превърнали се в офиси през последната година, и да се докоснат до хармонията, която може да им даде природата. Най-големият помощник на Данаилов това да се случи са 

над пет милиона звезди

в небето, невероятните гледки от скални венци, върхове, долини и въртопи. Пейзажът е способен да вдъхнови хората на изкуството да създават шедьоври, а останалите просто да попият от магията на българската природа. 

Все повече места в България взаимствам идеята за палатки-балон на Дюма. Има още какво да се желае в позиционирането на тези къмпинги, защото не са достатъчно популярни. Важното обаче е, че покриват голямата необходимост на хората от хармония и край на мръсния въздух, подтискащия трафик и забързания начин на живот. Накратко – лек срещу стреса.