Мегаделото „САЩ vs. Google“: Историческата загуба с огромни последици

Тази седмица Google изгуби знаково антитръстово дело срещу Министерството на правосъдието на САЩ – федерален съдия постанови, че технологичният гигант е изградил незаконен монопол в областта на онлайн търсенето и рекламата. Решението вероятно ще има огромни последици както за вътрешните операции на Google, така и за начина, по който хората взаимодействат с най-популярната страница в интернет.

В решението на съдия Амит Мехта се посочва, че Google е нарушил антитръстовите закони, като е сключил изключителни споразумения с производители на устройства, като Apple и Samsung, в рамките на които се е съгласил да плаща милиарди долари, за да гарантира, че нейният продукт е търсачката по подразбиране на техните телефони и таблети.

По време на съдебния процес стана ясно, че само през 2021 г. Google е платил на компании, включително на Apple, повече от 26 млрд. долара, за да остане опция за търсене по подразбиране в Safari. Тези сделки са позволили на Google да изгради монопол върху търсенето и несправедливо да потисне конкуренцията, установи съдия Мехта.

Това, което ще се случи по-нататък, ще определи дали Google ще бъде принудена да направи радикални промени в начина, по който извършва дейността си, или ще може успешно да обори решението с обжалване. Тъй като тази борба започва да се разраства, тя ще има по-широки последици за начина, по който регулаторните органи се опитват да ограничат големите технологични компании и да разбият други предполагаеми монополи.

Google може да бъде принудена да промени търсенето

Решението по делото „САЩ срещу Google“ не съдържа никакви мерки за правна защита за незаконното монополизиране от страна на компанията, а Министерството на правосъдието не е поискало конкретни санкции, когато е водило делото. Мехта ще проведе отделен съдебен процес, чиято начална дата все още не е уточнена, за да определи какви средства за правна защита трябва да приложи правителството срещу Google – те могат да варират от промени в начина, по който се обработват договорите, до пълно разбиване на компанията.

Тъй като голяма част от решението е свързано с договорите на Google за търсене по подразбиране, един от възможните резултати е Мехта да постанови, че компанията вече не може да сключва такива договори. Това ще позволи на Google да остане търсачка по подразбиране, ако производителите на устройства изберат това, но ще блокира многомилиардните плащания, които Google е направила, за да гарантира този статут.

Ключовото значение на тези плащания е особено видимо при Mozilla. Нейният браузър Firefox по подразбиране използва Google за търсене, получава 86% от приходите си - около 510 млн. долара от общо 593 млн. долара - от плащанията на Google за търсене, според списание Fortune.

В изявление на Mozilla се казва: „Разглеждаме внимателно решението на съда, като обмисляме потенциалното му въздействие върху Mozilla и как можем да повлияем положително на следващите стъпки.“

Друг възможен развой би могъл да заимства това, което се разиграва в Европа, откакто регулаторите започнаха да принуждават предприятията да спазват нейния Закон за цифровите пазари. Когато потребителите влизат в услуга на технологични компании като Google, Apple или Microsoft, те се сблъскват с „екран за избор“, на който им се предлага да изберат кой браузър искат да използват.

При най-агресивния вариант на решение Мехта може да реши, че незаконният монопол на Google налага компанията да отдели изцяло услуги като търсенето от останалата корпоративна структура. Той би могъл също така да наложи глоби или да се насочи към други части от бизнеса на гиганта, които допринасят за нарушаването на антитръстовите правила.

Google планира да обжалва решението

Както и да реши Мехта да санкционира Google, малко вероятно е потребителите да видят незабавни промени в основните ѝ услуги. Освен това компанията не прие решението на съда и обяви, че ще го обжалва, като по този начин ще започне още една съдебна битка с Министерството на правосъдието и ще отложи всички потенциални последствия.

По време на съдебния процес компанията се защитаваше с аргумента, че господстващото ѝ положение в бранша е резултат от производството на по-добър продукт от този на конкурентите ѝ. В понеделник след загубата тя отново повтори този аргумент.

Това решение признава, че Google предлага най-добрата търсачка, но заключава, че не трябва да ни бъде позволено да я направим лесно достъпна“, коментира Кент Уокър, президент по глобалните въпроси на Google, в изявление.

Идва ли краят на монопола на Google при търсачките?

Съществува прецедент, в който голяма технологична компания успешно отменя антитръстови нарушения. След като Министерството на правосъдието успешно доказва, че Microsoft е действал като незаконен монопол - случай, който често се сравнява със случая на Google - през 2000 г. федерален съдия постановява, че части от компанията трябва да бъдат разделени. Microsoft обаче обжалва и само две години по-късно извоюва поредица от победи, които отмениха ключови аспекти на решението и смекчиха последиците от него. В крайна сметка през 2002 г. Министерството на правосъдието и Microsoft постигнаха споразумение, което наложи няколко ограничения върху бизнес практиките на компанията, но като цяло я запази предимно непокътната.

Говорител на Google отказа да предостави срокове за обжалването или допълнителна информация за отговора на компанията на решението.

Очертава се още един антитръстов иск

Докато Google се подготвя да отговори на загубата, компанията се изправя и в друго съдебно дело на Министерството на правосъдието, насочено срещу нейните практики за цифрова реклама. В иска се твърди, че Google е изградила монопол върху онлайн рекламата, като се посочва, че господстващото положение принуждава останалите да използват нейната технология и задушава конкуренцията.

Второто съдебно дело застрашава един от основните стълбове на модела на приходи на Google. Рекламното подразделение на компанията контролира повече от една четвърт от цифровите реклами в САЩ и генерира десетки милиарди долари за компанията всяка година.

Google отхвърли твърденията на Министерството на правосъдието и го обвини, че се опитва да избира фаворити на конкурентен пазар. Първоначално делото е заведено през 2023 г., а през септември предстои да се проведе съдебен процес.