Милиони за влакове в БДЖ ще се намерят, а резултат ще има ли?

Наливането на държавни пари в железниците без ясна визия за бъдещето не е гаранция за успех

Милиони за влакове в БДЖ ще се намерят, а резултат ще има ли?

Случващото се с новите влакове на БДЖ напомня друга печална покупка от близкото минало - тази за влаковете Siemens

Снимка: economic.bg

5322 ~ 4 мин. четене
Автор: Венцислав Генков

Стар виц разказва за баща приспиващ сина си с приказка за българските железници. „Имало едно време БДЖ ...“, започнал бащата, а детето го прекъснало с думите: „Тате, тая приказка има трагичен край.“

Като част от горната история звучи обещанието на държавата, че железниците вече са приоритет за нея. Тази нова мантра се повтаря от управляващите в последните няколко месеца, а очевидно това дава основание на ръководството на БДЖ да мечтае за още и още пари за инвестиции. Преди месец директорът на "Холдинг БДЖ" Владимир Владимиров говореше за инвестиция в подвижен състав на стойност 210 млн. лв., сумата постепенно нарасна и вече той се надява на 350 млн. лв.

Вероятно БДЖ има нужда дори от повече пари, а закупуването на нови влакове изглежда наложително, ако това дружество въобще иска да бъде използвано от хора, различни от пенсионери, студенти и роми, които са там единствено заради намаленията и възможността да не си платят билета. Има обаче множество въпроси около покупката на нови локомотиви и вагони, на които не се дават конкретни отговори, а просто се хвърлят едни числа и едни обещания в публичното пространство.

Изключително важни например са въпросите как така сумата на желаната капиталова инвестиция нарасна с 67% за един месец, откъде ще дойдат парите, за какво точно ще се похарчат и дали новият подвижен състав няма да има съдбата на прословутите "сименси", които увеличиха задълженията на холдинга, а са почти неизползваеми в българските условия. Всъщност, при всяко споменаване на държавни пари, инвестирани в БДЖ, ръководството трябва да отговаря на тези въпроси, а и на много други.

Владимиров вероятно е окрилен от решението на Европейската комисия, която след многогодишен анализ разреши на държавата да налее 224 млн. лв. Транспортният министър Ивайло Московски обяви във всички медии, че това решение е дългоочакваният венец на усилията на ресорното министерство и ръководителите на железниците да излязат на повърхността.

За Владимиров, към който има множество критики от страна на
НПО-та, служители, синдикати и граждани за противоречивите реформи досега, „помощта от държавата не е краят на пътя, това е финалната права по отношение на спасяването на БДЖ“. Също така е подарък за рождения му ден, но това е друг въпрос.

Може би Владимиров се надява и на повече пари от концесията на Летище София. Първоначалното правителството бе обещало всички чакани 550 млн. лв. да отидат за БДЖ. След това намали сумата до около 230 млн. лв., но не се знае как ще се променят отново нещата до окончателното приключване на процедурата. А за нея, въпреки че бе стартирана и прекратявана на няколко пъти, има твърдо решение да се случи.

Друг очакван източник на финансиране за холдинга е още по-дългоочакваната тол система при товарните камиони, която би трябвало да направи най-сетне равнопоставени и конкурентни железниците и автомобилния транспорт.

И дори да приемем, че финансиране може и да има, то засега не се вижда ясна визия как тези пари ще подобрят качеството на услугата. В миналото БДЖ взимаше заеми, купуваше подвижен състав, но въпреки това пътниците и товарите не спираха да намаляват, а като резултат дружеството постигна около 800 млн. лв. дългове и ако бе нормално търговско дружество, отдавна нямаше да съществува. Сега отново не се говори за визия, но за сметка на това парите вече са "нагласени".

Донякъде е обнадеждаващо, че БДЖ реши да се допита освен до своите експерти и тези на НКЖИ и на министерството, но и до научната общност. В работната група за изготвянето на анализа участват още
експерти от Висшето транспортно училище, Университета за национално и световно стопанство и Техническия университет - цяла плеяда учени, а продуктът им се очаква да бъде готов до края на този месец.

Само да не е като онзи анализ на БАН, който анализираше какво ни е дал Европейския съюз, а се оказа, че по-скоро ни е взел... мотокарите, електротелферите и пишещите машини. И ако за първите ме е яд, вторите трудно мога да ви обясня какво са, то за третите ще замълча, за да спазя добрия тон спрямо учените. Но пък се сетих за още един стар виц, дето разказва, че японците купували нашите мотокари като суровина и от един правили три.

По стара българска традиция на обществото се обръща внимание, ако то самото вземе, че напомни за съществуването си. Или казано по друг начин, общественото обсъждане с всички заинтересувани лица би трябвало да предшества създаването на визията, а не обратното. Случващото се ясно показва, че ръководството на БДЖ не си дава зор и не иска да повдига завесата, което пък му носи нова доза упреци, че нещата се случват задкулисно, което напомня печалната покупка от близкото минало, тази за прословутите влакове
Siemens.

На последно място, но не по важност, ще спомена, че явно няма възможност новите влакове да бъде купени с европейски средства, често използвана практика в много други страни, но реалността е тъжна: БДЖ до този момент е бенефициент на 0 (нула, zero, null, sıfır) безвъзмездни средства. И май няма перспективи това да се промени.

Така че ръководството на БДЖ трябва да направи консултации и да потърси мнение от всички, както и да направи всичко възможно спорното начинание да не струва толкова скъпо на данъкоплатеца, за да не стане като във вица с трагичен край.

Подкрепи Economic.bg