Министерството на финансите жертва прозрачността, за да харчи повече
Промяната в начина на изчисляване на бюджетния дефицит е удачна - за да не се заблуждаваме, че сме дисциплинирани
Снимка: МФ
~ 3 мин.
Антония Симова С внесените за обществено обсъждане поправки в Закона за публичните финанси финансовото министерство, а и правителството вероятно не си спечелиха нови симпатизанти. Според законопроекта финансовият министър получава малко по-големи правомощия, не само по време на извънредна обстановка, а в същото време министерството си дава пространство да харчи повече по време на такава. Всичко това означава презастраховане и вероятно очаквания за по-големи харчове, но и жертване на прозрачността.
Обикновено така е при правилата - когато правилото е по-стриктно и се спазва, то е по-ясно за публиката и предизвиква по-голямо доверие“, заяви бившият финансов министър Петър Чобанов пред Economic.bg.
Способността на финансовия министър да прави промени в бюджетите на други ведомства без одобрението на парламента също е част от промените. За да се осъществи това сега, следва да бъде изготвена актуализация на бюджета, тя да премине два пъти в бюджетна комисия и два пъти през парламента и да бъде публикувана в държавен вестник. В момента тази процедура донякъде се избягва чрез трансфери от Централния бюджет, които се одобряват с постановления на правителството.
Именно тук темата се застъпва най-силно с прозрачността на разходите. „Част от капиталовите разходи не се записват ясно по начало в бюджета и те се преразпределят в движение през годината. Така се дава допълнителна гъвкавост, която обаче е за сметка на прозрачността“, обясни Чобанов.
Въпросът е дали по време на политическа криза е редно да се жертва прозрачността, за да се харчи, което в случая надали ще бъде в помощ на ударената от коронакризата икономика, а по-скоро – предизборно.
Те залагат на харчене - на задоволяване на интереси на определени целеви групи в обществото, и смятат, че по-късно те ще се отблагодарят по време на изборите като подкрепят формацията, която в момента управлява. Ние знаем обаче от миналото, че подобни опити са правени, но не винаги дават резултат“, коментира Чобанов.
Според него разхлабване на правилото за 40-те процента съотношение между разходите на правителството и брутния вътрешен продукт, както и възможността за по-високи дефицити, е по-коректно да бъде въпрос, повдигнат след изборите.
„Когато това е записано ясно и категорично в програмата за управление, когато народът се съгласи и гласува за подобни промени - тогава следва такива да се направят, а не конюнктурно и предизборно да се опитват да ги налагат.“
Колкото до промяната в отчитането на дефицита – от касова на начислена основа, финансистът потвърди, че това е уеднаквяване с европейската методология.
„Най-важно е при приемането на бюджета да се обявява ясно и категорично как ще се изчислява. Това се прави, за да не се стига до ситуацията от 2009 г., когато ГЕРБ дойдоха на власт и решиха да направят един дефицит на касова основа и впоследствие той се оказа доста по-висок на начислена. Така че дефицитът трябва да се следи и да се отчита на начислена основа, за да не се стига до ситуация, в която си мислим, че имаме дисциплина на касова основа, а това не е така“, коментира Чобанов.
Промените със сигурност означават и че правителството има намерение да харчи повече, защото идват избори.
Аз съм сигурен, че инициативата на тези промени не идва от финансовото министерство, може би те се опитват да съхранят някаква фискална стабилност, но на ниво правителство нещата не стоят така - идват избори и вероятно те смятат, че с по-голям дефицит ще си осигурят повече гласове на предстоящите избори. За съжаление отново ще пострада ефективността на разходите, защото през ноември и декември ще се разпишат като изхарчени доста големи суми, а когато 20% от разходите се направят последните месеци на годината, естествено че тогава ефективността е доста по-ниска“, е мнението му.
Ето защо е и абсолютно реалистично в края на годината дефицитът да се окаже над 3%, твърди Чобанов.
