Мобилните мрежи – все по-устойчиви на срив

Помните ли как в недалечното минало около 12 часа навръх всяка нова година свързването по телефона с близки и приятели изведнъж се оказваше мисия невъзможна? Също толкова трудно това се случваше и по време на големи концерти, спортни и други събития. Причината бе, че мрежите на мобилните оператори не издържаха на пиковото потребление. Оттогава обаче те се развиха и надградиха значително. А по време на пандемията доказаха устойчивостта си да поемат свръхнатоварването от масовото преминаване на толкова много работещи и учещи хора онлайн. 

Телекомуникационните мрежи еволюираха заедно с потреблението, така че да отговорят на изискванията на съвременния дигитален човек. Днес в световен мащаб има над 4.6 млрд. потребители онлайн и още повече свързани в уеб устройства. Всичко около нас „поумнява“ – от телефоните и часовниците през автомобилите и светофарите до битова техника като хладилници и климатици. Дори и тези, които не могат да се похвалят с интелект, също влияят на средата и радиочестотния фон. 

А понякога става така, че в желанието си да подобрят своята комуникация – например чрез нерегламентираното използване на радиостанции на някой строеж – хората могат да създадат проблеми на останалите. Интересен е нашумелият миналия месец случай с родителските неволи на един французин. В опит да ограничи времето в интернет на децата си, един баща успя да блокира интернета на съседния град Месанж. А използването на въпросния заглушител го изправи пред голяма глоба и опасност от затвор. 

Но кой следи за способностите на мрежите и за нарушителите? 

Всяка страна има регулатор, който следи функционирането на радиочестотния спектър, както и възможните отклонения и нарушения. В България това е Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Още през 1997 г. се изгражда Националната система за мониторинг на радиочестотния спектър за граждански нужди (НСМРЧС). И тя не спира да се развива.   

Чрез внедрените стационарни и мобилни станции системата следи работата на спектъра – по 24 часа на ден, 365 дни в годината. Но така, както еволюират мрежите на телекомите, съоръженията за мониторинг също имат нужда от обновяване. 

Допреди 3-4 години честотният ресурс, който ползваха телекомите, бе до 3GHz. С навлизането на технологии от ново поколение вече говорим за 3.6GHz, 26GHz. Затова следва да модернизираме съществуващата система и да я надградим със съоръжения, които да обхванат мрежите от пето поколение“, обясни пред Economic.bg  председателят на КРС Иван Димитров.  

Търговската 5G надпревара в България започна официално в края на миналата пролет, след като трите водещи телекома си разпределиха чрез търг честотите от по 100 MHz в обхвата 3.6GHz. Още преди това, а вече все по-осезаемо, операторите развиват своите мобилни мрежи от пето поколение, които обещават промяна за потребителите и преобръщане на икономиката чрез възможността за ефективно разгръщане на „умни“ фабрики и градове. 

За да влезе в такта на новите 5G мрежи и да може ефективно да следи за тяхното функциониране, КРС обяви петгодишен план за надграждане на собствената си система. Чрез серия от обществени поръчки регулаторът ще инвестира в модернизирането на хардуерното и софтуерното оборудване. Необходимостта от подмяна бе доказана включително чрез технологична оценка, извършена от „Конвентот Телеком“ ЕООД. 

„Основната част от базовото оборудване е много остаряло, излязло е от поддръжка с невъзможност за сервизно обслужване“, се посочва в мотивите. Изтъква се още, че  навлизащите нови технологии изискват използването на радиочестотен спектър в диапазон до 26 GHz. 

На база на извършената оценка, КРС разработи план, чрез който между 2021 и 2025 г. да осъвремени системата си за мониторинг на няколко етапа. По думите на Иван Димитров, ще се закупят както нови стационарни станции, така и мобилни. Първите ще бъдат разположение приоритетно на местата с най-голямо потребление, т.е. в София, Пловдив, Варна и Бургас, както и във Велико Търново и Враца, така че да се гарантира оптимално териториално покритие. 

Важна особеност е необходимостта новото оборудване да е съвместимо с досегашното, тъй като на практика те ще продължат да работят заедно. За изграждането на първоначалната система през 1997 г. е използвана специализираната измервателна апаратура на Rohde & Schwarz G.m.b.H & Co. KG., която работи под управлението единствено на софтуера Spectrum Monitoring Software, разработен от същата фирма. 

През годините от 2002-а до 2021-а държавата в лицето на КРС е инвестирала значителен финансов ресурс – от порядъка на над 30 млн. лв. Затова, логично, сега регулаторът отново ще заложи на R&S. 

Единственото оторизирано в България дружество, което осъществява доставка на необходимата технология на R&S, е „Сиском Инженеринг“ АД. Затова и обществената поръчка му бе възложена чрез публична покана от регулатора (б.р. – практика, предвидена в Закона за обществени поръчки при такива обстоятелства).

И нещо ново 

Заедно с мрежите от пето поколение и еволюцията на потреблението изобщо, се повишават и критериите за качество и безопасност на оборудването – както за изграждането на самата инфраструктура, така и за това на крайните устройства. За да гарантира лесен достъп до изследвания, КРС има идея да създаде специална лаборатория, в която и фирмите, и гражданите да могат да изследват електрониката си. 

Оборудването може да се тества в тази лаборатория и да се получи сертификат, с който да се докаже, че това съоръжение отговаря на всички норми“, обяснява Иван Димитров. 

В момента у нас някои частни лаборатории предлагат такива услуги, но бизнесът все пак се оказва често принуден да праща своите продукти в съседни държави като Румъния или Гърция. Център, който да издава сертификат за качеството и безопасността на продуктите, ще спести разходи на производителите, които ще могат по-лесно да тестват технологиите си на различни етапи от тяхното разработване. 

По думите на Иван Димитров се очаква лабораторията на КРС скоро да придобие ясни очертания – след като преминат процедурите по обжалване, а до края на годината да се пристъпи към нейното оборудване. Тя ще е достъпна за свободно ползване и от гражданите, които ще могат да пращат за изследване всичко, чиято безопасност пожелаят да анализират. Иван Димитров даде ярък пример, с който илюстрира неочакваните понякога ефекти от тестовете.  

Неотдавна в Румъния е пратен за изследване обикновен бебефон – устройство, което според всички очаквания би трябвало да е безобидно, предвид приложението си. Анализът обаче е показал, че то работи с висока мощност, потенциално опасна за здравето на човек. 

Това са важни неща. С тях контролната функция на Комисията ще бъде адекватна на средата, в която живеем, както и на пазара“, обобщи Димитров.