Монголия иска да прави българско кисело мляко за Китай
Родни минни компании готови да проучват за подземни богатства в азиатската държава
Монголия има интерес към производството на българско кисело мляко и износа му за Китай, където то е хитов продукт. Страната е изявила желание държавната „Ел Би Булгарикум” и частни компании да внасят суровини, които да се преработват в Монголия и след това готовия продукт да се изнася за Китай. Това обяви президентът Росен Плевнелиев, който е на държавно посещение в азиатската страна.
Производството на хранителни продукти е една от сферите на взаимен интерес от българска и монголска страна, с потенциал за износ към Китай и Русия, стана ясно на двустранен бизнес форум днес, който бе открит от държавния глава. Той подчерта още широките възможности за сътрудничество в информационните технологии, земеделието и храните, фармацевтиката, възобновяемата енергия.
Минното дело в Монголия е друга сфера, към която българските компании проявяват интерес. „Геотехмин” вече е регистрирала местно дружество и е направила инвестиция от 2 млн. долара, обяви Плевнелиев.
Компанията има интерес към проучване и добив на полезни изкопаеми, каза Владислав Трашлиев, директор „Геология и концесии” в дружеството. За момента обаче се изчакват законодателни промени в Монголия, които да регулират концесиите на такива обекти. Страната има значителни залежи на въглища, злато и мед, но според сегашните изисквания, държавата трябва да участва с между 28% и 30% в компанията, която ще експлоатира находищата. Този висок праг е една от пречките за навлизане на пазара. Големите международни гиганти обаче вече са в Монголия. „Рио Тинто” е инвестирала 6 млрд. долара в находището за злато Ой Толгой, което е най-голямото в света. Друг проблем за инвеститорите е липсата на изградена инфраструктура в Монголия. За момента компаниите сами изграждат прилежащата инфраструктура до обектите, които експлоатират.
Български краставици, домати и пипер ще се отглеждат в Монголия след изграждането на оранжерия по родна технология с над 1 млн. долара, каза зам-министърът на земеделието Васил Грудев, който е част от българската делегация, придружаваща президента. Парите са преведени от монголска страна и са част от погашенията по дълга й към България. Ще бъдат обявени обществени поръчки за български фирми, които да изградят съоръжението, като намеренията са то да е направено до края на годината. Първоначално зеленчуците ще са за монголския пазар, но намерението е проектът да се разшири и да се стигне до износ за Китай.
8 монголски студенти годишно ще се обучават у нас, обяви зам.-министърът на образованието проф. Костадин Костадинов. Местата са за 3-ма бакалаври, 4-ма магистри и един доктор, като засега интересът на монголската страна е към Минно-геоложкия университет.
Между Българската академия на науките и Монголската академия на науките е постигнато споразумение да се направи съвместна експедиция, която да изследва непроучвани праисторически пещерни рисунки в азиатската държава, каза още президентът Плевнелиев.
Днес той посети комплекс „Цонджин болдог”, където се намира един от символите на Монголия – огромен монумент на Чингис хан, а след това манастира „Гандан тегчилен” (на основната снимка) и фабрика за кашмир – традиционен монголски продукт, с който страната е популярна в целия свят.
В Националния парк „Терелж” Плевнелиев посети юртата на номадско семейство, където бе посрещнат от домакините с традиционния кумис.