Националният фонд за декарбонизация ще финансира ВЕИ и санирането

Министерство на енергетиката прави стъпки към създаването на Национален фонд за декарбонизация (НФД). Той трябва да се превърне в един от основните финансови инструменти за обновяването на сградния фонд в България. За целта ведомството прави промени в Закона за енергийната ефективност, които да позволят санирането на жилищни и нежилищни сгради, но и други инвестиции, свързани с възобновяеми енергийни източници.

По същество Националният фонд за декарбонизация ще бъде първоприемник на Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“. Той е записан в Плана за възстановяване и устойчивост и е свързан със заложената декарбонизация.

Промените на ресорното ведомство идват във важен момент, тъй като през последните месеци редица кметове и граждани изразиха недоволство срещу класирането, направено от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) в първия етап на програмата. По него бяха заделени 1.1 млрд. лв., като финансирането на проектите за енергийно обновяване на домовете беше 100% безвъзмездно. В момента тече и вторият етап, който обаче вече изисква 20% самоучастие на гражданите и интересът е много слаб. Общият му бюджет е под 300 млн. лв.

Тъй като средствата за първия етап се оказаха недостатъчни на фона на заявеният интерес, регионалното министерство изпадна в неудобна ситуация. Съвсем наскоро пък на първо четене две парламентарни комисии одобриха проект на решение, входиран от ГЕРБ, който предвижда кабинетът да осигури около 2.6 млрд. лв. и за останалите некласирани блокове по първия етап на програмата.

Тук идва и съществената роля на въпросния Национален фонд за декарбонизация – той трябва да подпомогне санирането. Министерството на енергетиката е разписало в законопроекта, че самият фонд ще се „захранва“ със средства освен по досега разписаните начини, но и чрез Европейски структурни и инвестиционни фондове, както и с целево предоставени пари от държавния бюджет.

Важен момент е как ще се разходват средствата, които се набират във Фонда. Припомняме, че МРРБ има за цел бавно и постепенно да сваля процента на грантовете, които предоставя за саниране, като това е и изискване на Европейската комисия. Основната идея е 100-процентовото безвъзмездно финансиране да се редуцира през годините, като по-голямата тежест да бъде поета от гражданите, а държавата да осигури различни инструменти (като безлихвени заеми, например), които да подпомагат обновяването.

Досега в Закона за енергийна ефективност бе разписано, че средствата се разходват за възмездно финансиране на проекти за развитие на енергийната ефективност и за проекти за производство на енергия от възобновяеми източници; гаранционна дейност по кредити от различни институции. Сега МЕ прави промени и изрично посочва, че парите ще се използват и за „финансови инструменти за проекти с включен компонент за безвъзмездно финансиране със средства“. Не е ясно обаче какъв ще е процентът безвъзмездно финансиране.

С колко ще стартира Фондът?

Преди дни енергийният министър Румен Радев заяви, че заложеното изискване в ПВУ е Фондът да стартира с около 10 млн. лв.

Преди месец зам.-министърът на енергетиката Ива Петрова коментира, че Фондът може да стартира с около 300 млн. лв., като са осигурени средства за улично осветление в размер на около 179 млн. лв., както и 120 млн. лв. от RePower EU.

Промените са качени за обществено обсъждане в рамките на 30 дни. Те обаче трябва да минат и през одобрение на Народното събрание, така че за момента не може да се каже откога ще може да заработи фондът.

Нуждата от саниране

В мотивите към законопроекта е посочено, че Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. предвижда да бъдат обновени 60% от жилищния сграден фонд и близо 17% от нежилищния, което ще доведе до спестяване на енергия в размер на 7 329 GWh/г.

Извършената оценка на Стратегията показва необходимостта от значителни инвестиции – над 4 млрд. лв. до 2030 г., необходими за повишаване на енергийната ефективност и обновяването на сградният фонд.“

В инвестиционната стратегия е записано, че първоначално НДФ следва да се съсредоточи върху техническата помощ и предоставянето на финансиране на сектори, които получават само умерена публична подкрепа до 2026/27 г., най-вече за еднофамилни къщи.

Що се отнася до търговските и промишлените сгради, НДФ следва приоритетно да подпомага координацията на съществуващите финансови инструменти и схеми за безвъзмездни средства и евентуално да предоставя допълнително финансиране в случай на продължаващ недостиг на финансиране до 2026/27 г.

Разглежда се необходимостта НДФ да предоставя както иновативни, така и традиционни финансови  инструменти. По отношение на източниците на финансиране, основният вариант, посочен в доклада като възможен сценарий за финансиране е Фондът за модернизация. Приходите от ЕСТЕ, които се управляват от българското правителство, и схемите за задължения за енергийна ефективност също са възможни източници на финансиране. В по-дългосрочна перспектива Социалният фонд за климата също може да бъде подходящ вариант за финансиране.

Припомняме, че има и други източници на саниране на жилищни сгради. Така например 409 млн. лв. ще бъдат отпуснати по Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. От тях 63 млн. лв. са за десетте най-големи общини - София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново и т.н., а 150 млн. лв. ще се насочат към по-малките общински центрове. Още 196 млн. лв. са предвидени  целево за областите, които са засегнати от енергийния преход – Стара Загора, Кюстендил и Перник и прилежащите им общини. Освен това МРРБ разработва различни варианти за подкрепа на 20-процентовото самоучастие в санирането.