(Не)забележимият материал, който е навсякъде около нас още от древността

От 1959 г. Организацията на обединените нации посвещава всяка година на различна област, за да подчертае важността и приноса ѝ за глобалното общество. Всяка година една или повече държави членки предлагат конкретна област, която трябва да се развива, а често предложения правят и организации като ЮНЕСКО и УНИЦЕФ.

ООН обяви 2022 г. за Международна година на стъклото. През нея всичко се случва под знака на прозрачния материал. По целия свят са създадени регионални комитети, за да подчертаят научното, икономическото и културното значение на материала в тяхната страна или регион. Стъклото поддържа много жизненоважни технологии, улеснява устойчивостта и зеления свят и обогатява живота ни, но често остава незабелязано. Затова многобройни събития са организирани в цял свят в негова чест тази година: конгреси и семинари, индустриални панаири, стъкларски училища съжителстват с художествени изложби, представят се книги, социални медии, научни и технически списания разискват темата.

Малко история

Стъклото е един от полезните материали, правени от хората. Открито е преди хиляди години и оттогава неизменно съпътства живота ни. Прави се от пясък, сода на прах и варовик. Сместа от тези съставки се стопява в пещ, при температура около 1500 градуса. Стопеното стъкло се подава към леярски машини, където то се оформя под формата на чаши, шишета, буркани, вази, прозорци и какво ли още не. В бита, в индустрията, в изкуството, в архитектурата – то е навсякъде. Стъклото е материал, съвършено различен от останалите, които заобикалят всекидневието ни. Затова не е учудващо, че хората дори му приписват магични свойства. Разбира се, в стъклото няма никакво вълшебство. Но за този уникален материал съществуват редица интересни факти и митове.

Най-старите образци от ръчно изработени стъклени изделия датират от 3000 години пр. Хр., поради което се счита, че стъклото е един от най-старите изкуствени материали в света. То не се разлага, вярно е, но физическите му свойства се променят с течение на времето. Под влияние на ултравиолетовите слънчеви лъчи например стъклото постепенно променя цвета си, а ако бъде подложено на силна радиация, то бързо може да стане кафяво. Съвременната бутилка е изгубила близо 40% от теглото си през последните 20 години.

Рециклиране

Горещината може да върне стъклото към течната му форма, което го прави лесно за рециклиране. В течна форма то не губи свойствата си и е подходящо за нова употреба. За повторното му топене се изразходва 40% по-малко енергия, отколкото за производството на ново стъкло. Спестената електроенергия от рециклирането на 1 стъклена бутилка е достатъчна за 25 минути работа на компютър.

В САЩ съществува специален закон, който задължава баровете да предават стъкления си амбалаж за рециклиране. Нивото на преработване на стъкло в страната е едно от най-високите в света – 80%.

Втората по големина икономика – Китай, пък контролира повече от 34% от световния пазар на стъкло. Страната е най-големият производител на този материал на планетата.

Портландската ваза и силата на обсидиана

Изработена през I век в Римската империя, Портландската ваза е великолепен пример за майсторството на древните стъклари. Учените изчислили, че са били необходими цели 2 години за изготвянето на този шедьовър от тъмносиньо и бяло непрозрачно стъкло, но резултатът е впечатляващ. И до днес Портландската ваза се счита за най-красивото произведение на античното изкуство, изработвано от стъкло.

Преди да започнат да си го произвеждат сами, хората се научили да използват естественото вулканично стъкло – обсидиан. Смята се, че човечеството използва този минерал, образуван от охладена лава, от милиони години. За обсидиана се вярва, че има силата да дава ясен поглед върху проблемите.

Учените пък наричат фобията от стъкло хиелофобия. Тя може да има различни проявления – страх от поглъщане на парче стъкло, страх от доближаване до прозорец, да не говорим за ходене по стъклени стълби.

Тайните на остров Мурано

Съвсем близо до Венеция се намира едно малко островно бижу, на което се произвежда известното венецианско стъкло. Този остров се нарича Мурано и освен че е красив и много приятен за разходки, той крие и някои тайни, свързани именно с това прочуто венецианско стъкло. На него има няколко фабрики за изработката на различни изделия от стъкло – прочутото Муранско или още Венецианско стъкло. Почти всички, които живеят на острова, се занимават предимно със стъкларство и туризъм.

В далечното минало остров Мурано е било рибарско селище, на което се е добивало предимно сол. Производството на стъкло тук започва през 1291 г., като е пренесено от Венеция, защото там било забранено заради честите пожари. И така всички фабрики за направата на стъклени изделия се местят на остров Мурано. Легенда обаче гласи, че не точно пожарите са причината стъкларските ателиета да се преместят на Мурано, ами желанието на венецианците да запазят тайната на стъклото само за себе си.

Премествайки всички майстори на острова, те са имали по-голям контрол над тях. Дори им било забранено да напускат пределите му и Венеция, макар че доста от тях успяват да избягат в чужбина и така да пренесат тайната за прочутото венецианско стъкло. Тъй като някога това е било много успешен бизнес, често майстори, които се противопоставяли на държавата, изчезвали безследно или умирали при много мистериозни обстоятелства.

Въпреки наложените им ограничения обаче местните стъклари били сред най-уважаваните личности на острова. Наред с многото забрани те имали и някои привилегии. Освен високото заплащане се ползвали с правото да носят меч, както и с т.нар. съдебен имунитет.

Много от местните дори предполагат, че изделията на марката „Бохемия“ са вдъхновени и заимствани от венецианското стъкло. Стъкларският занаят бил толкова на почит, че дори имало издаден указ, който гласял, че ако не си роден на острова или по някаква линия не притежаваш там имот, нямаш абсолютно никакво право да произвеждаш каквото и да било от стъкло. Законите относно стъкларството били наистина много строги. Освен това е имало златна книга на Мурано, в която фигурирали само родените на острова.

Купата на Ликург

В Римската империя се изработвали различни декоративни изделия от цветно стъкло. Най-известното от тях е чашата Lycurgus, от която експертите съдят, че цветно стъкло е било обработвано още през IV век.

Купата Lycurgus е декоративна чаша за пиене, направена от дихроично стъкло – среда, която променя цвета си в зависимост от посоката на светлината. Когато свети отвътре, чашата произвежда червен блясък, а осветена отвън – непрозрачен зелен цвят. Как ранните римски занаятчии са изработили тази чаша – и до днес този въпрос е обвит в мистерия. Според историците причината за това съвършенство са златни и сребърни капчици в стъклото. Твърди се, че тайната на „Ликург“ е „римска нанотехнология“.

Днес съвременните художници на стъклопис не само поддържат жива вековната традиция, но непрекъснато я усъвършенстват с модерни технологии. Това е доказателство, че цветното стъкло е нещо, което не само не е остаряло, но ще бъде вечно. Защото блясъкът на стъклото наистина е изкушение за сетивата.