Необходим е комплексен поглед върху финансирането на висшето образование

Миналата седмица парламентът гласува на първо четене университетските преподаватели да взимат 170% от средната брутна работна заплата за страната, а за асистентите и за докторантските стипендии този процент е 125%. Освен това в предложението се определя заделянето на 10 млн. лв. всяка година до 2030 г. за подкрепа на научната дейност. На този фон в понеделник дойде и новината за премахване на таксите за студенти и докторанти в държавните университети. Но въпреки опитите на кабинета "Денков" да реформира висшето образование, остава усещането, че парите в този сектор сякаш не достигат, а проблемите се решават на парче.

Предстои обществено обсъждане на предложението за премахване на студентските такси, а след около месец и половина – два, то ще бъде прието като промяна в Закона за висшето образование (ЗВО). Освен безплатното висше образование обаче, трябва да мислим и за допълнителен пакет – и за заплатите на преподавателите, и за програмата за капиталовите разходи – а не нещата да се решават на парче”, заяви пред Economic.bg проф. Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС).

“Идеята на увеличението е да се компенсира високата инфлацията и дори леко да се изпревари, така че преподавателите да усетят, че има растеж и той е устойчив", каза още проф. Димитров.

По думите му премиерът акад. Николай Денков е посочил няколко основни направления, по които трябва да се работи – стипендии на приоритетни направления, привличане на чуждестранни студенти, национално съфинансиране.

Пак стигаме до идеята, че трябва да има цялостен, комплексен поглед върху финансирането на висшето образование. Всеки би подкрепил подобно фиксиране на университетските заплати в закона. Но ако тръгнем да се сравняваме със заплатите на европейските преподаватели, ние сме далеч по-назад. Там възнагражденията са по няколко хиляди евро. Виждаме, че при учителите нещата се получават, има гарантирани заплати по това направление. Миналата година ректорите имахме притеснението, че средствата ще се гласуват в закона, но в бюджета – няма”, допълни той.

Ректорът на УНСС подчерта обаче, че няма как заплатите на всички в университета да се увеличават, а непреподавателският персонал,  които също са хора с висше образование, да е на минимална заплата, защото по този начин нивото на обслужване не би било качествено.

“Синдикатите, подкрепени от нас, ректорите, предлагаме заплатите на административния персонал също да се определят спрямо средната работна заплата за страната. И това да бъде гласувано в ЗВО. Досега в годините сме компенсирали заплатите на непреподавателския персонал със собствени средства, включително от студентски такси и други приходи”, каза проф. Димитров.

Той твърди, че има голяма специфика при управлението на университетите, защото някои от тях функционират като „предприятия“ - с огромни халета, със скъпа апаратура, университетски болници, спортни имоти, зали по изкуства, производствени и технологични зали – които трябва да се поддържат, а бюджетът не го отчита. Освен от държавата, университетите могат да получават допълнително финансиране само от платеното обучение или от работата по различни проекти.

Освен това навсякъде стои проблемът с дигитализацията, масовото въвеждане на информационните технологии и STEM кабинетите. Затова се надяваме на гъвкавост и диалог между университетите и МОН”, допълни той.

Според него трябва да се гледа комплексно и на въпроса за средствата за наука, които са на миналогодишното си равнище, а по закон те трябва да бъдат 10% от присъщата дейност на университетите, а сега са малко над 1%. Т.е. един университет като УНСС, трябва да получава още 2-3 млн. допълнително за научна дейност, което в момента не се случва.

“И на този въпрос трябва да се гледа комплексно – и през Фонда за научни изследвания да се финансират проекти, и в изследователските университети, които миналата година получиха значителни суми, и чрез средствата за научни изследвания. Чрез проектите за наука по-добрите преподаватели могат да получават по-високи възнаграждения. В УНСС стимулираме преподавателите да пишат статии в индексирани бази данни – Scopus и Web of science – което им носи бонуси от над 10 хил. лв. По-добрите трябва да се стремят да получават повече, това е принципът на пазарните отношения”, каза проф. Димитров.

Той обясни и че проектите по първата процедура от Програмата за саниране, ремонт и обзавеждане на студентските общежития на стойност 100 млн. лв. почти е приключила. Сега са предложени още 200 млн. лв. по същото перо, които предстои да бъдат разпределени посредством големината на блока, потребностите на конкретния проект и т.н., а не спрямо броя студенти.

Високата оценка и новите специалности

Междувременно УНСС получи най-висока институционална акредитация – 9.80. Институционалната акредитация, заедно с рейтинга на висшите училища, е най-важният атестат за качеството на образование в съответното висше училище.

Стремим се към повишаването на качеството, това винаги ни води. Изграждаме добри взаимоотношения с бизнеса, залагаме на качествено преподаване, научни изследвания и множество публикации. Оценката е комплексна, състои се от 7 – 8 критерия. Минава почти година, в която докато се оцени университета, идват експертни групи, провеждат срещи със студенти, с преподаватели и т.н.”, обясни проф. Димитър Димитров.

По думите му днешни студенти имат много голям потенциал, който трябва да бъде развит посредством насочване в кариерата по подходящ начин – чрез практики, стажове, Дни на кариерата, бизнес академии и др.

“Миналият месец получихме и специална награда за най-престижно висше училище по оценка на работодателите, което за нас е голямо признание”, заяви ректорът.

Той обясни, че от година и половина в УНСС се водят преговори за откриване на специалности педагогика, информатика и киберсигурност. Университетите обаче могат да откриват нова специалност, ако като цяло за страната са пълни 60% от бройките. Това е записано в актуализираната Национална карта на висшето образование. 

“За съжаление обаче, не можем да открием тези специалности, тъй като процентът на запълване на общият капацитет на тези професионални направления в България, не е запълнен до 60%. Стартирал съм разговори по различните канали, надявам се да имаме успех, защото ние сме може би най-дигитализираният университет и парадоксално не можем да открием специалност информатика. Все пак сме икономически университет, трябва да развиваме информационните технологии, изкуствения интелект и да предаваме знания за тях на бъдещите учители, а сега сеякаш се пречи на този процес”, заключи проф. Димитров.