Никола Чилов и силата на иновациите

Финансистът поставя основите на най-големите до 50-те години на миналия век химически заводи на Балканите

13:34 12.03.2022 ~ 4 мин.

Индустриалците са хора от особена порода. Те винаги намират начин да развиват най-модерното производство, което условията на времето позволяват. Такъв пример е финансистът индустриалец д-р Никола Чилов (1885 – 1936). Именно той поставя основите на най-големите до 50-те години на миналия век химически заводи на Балканите.

Създаденото от него предприятие, управлявано след смъртта му от неговите наследници, неотменно е сред първите 5 данъкоплатци в Царство България, с годишен оборот над 1 милиард тогавашни лева. Химическият завод на гара Костинброд е сред най-големите износители и остава номер едно дори и след края на 30-те години, когато се разраства българският износ на тютюни за Германия.

Път

Никола Чилов е роден в родопското село Славеино (тогава Карлуково). След като учи в Славеино и Чепеларе, се записва в Търговската гимназия на Свищов - единствена по това време в България. Година по-късно се премества в новооткритата търговска гимназия в Солун, поддържана от Екзархията. През 1903 г. атентатът срещу банка Отоман, подготвен от Македоно-одринския таен комитет, води до закриване на училището от турските власти и Никола Чилов се връща в Свищов. Дипломира се с отличие и постъпва като счетоводител в пловдивския клон на Генералната банка. После отива в Берлин, а сетне и в Ерланген, където учи държавни и финансови науки. След като става доктор по финанси, три години е главен счетоводител на Българската екзархия в Цариград.

Първи на Балканите

През 1914 г. се жени за Мара, дъщерята на видния цариградски търговец Константин Селджобалов. Не след дълго двамата идват в България, той става директор на Акционерното дружество за химически произведения и поема управлението на фабриката за химически торове и костен клей в Костинброд. Амбициите му обаче са големи и успява да превърне малкото предприятие в най-големия химически комбинат на Балканите с 12 вида производство, в което са ангажирани над 600 работници. Негови съдружници с по 25% дял са Тодор Пиперевски и Димитър Савов, баща на политика Стефан Савов – възстановил и оглавил Демократическата партия след 1989 г. Изнасят продукцията за Швеция и Дания, Италия и Финландия, Япония и САЩ, Англия и Египет. Сред продуктите е най-популярното за онова време олио „Нива“, сапун „Петел“ – петелът е станал символ на предприятието, паста за зъби и пудра „Идеал“. Стремежът е бил новостите да са част и от българското производство.

Ноу-хау

Развитието на индустрията и възходът на България стават основна цел в живота на Никола Чилов. Неговото разбиране е, че никой не може да е добре, ако хората около него са зле. Затова и помага много на своите работници. Фирмата въвежда модерна организация на работния процес, но и на рекламата. Сред любопитните факти е конкурсът, свързан с козметичните продукти. Печели го Дора Габе, която предлага рекламния слоган „За красотата на Земята Бог е дал жената, за красотата на жената – пудра „Идеал“. Д-р Чилов е смятал, че индустрията трябва максимално да използва българските ресурси. Така той развива промишленото производство на слънчогледово олио с най-високо качество. Преди това този ценен продукт е добиван от малки работилници, които не са могли да извлекат докрай олиото от нискомасления слънчоглед. Д-р Чилов купува от САЩ семена с висока масленост и ги дава на земеделци да ги произвеждат. Той внася най-модерна техника за преработка. От малките производители на олио изкупува остатъчния продукт кюспе и го използва за вторична преработка.

Развойна дейност

Най-голямо значение за просперитета на едно предприятие има развойната дейност – смятал д-р Чилов. Затова и той привлича такива специалисти. Химици от висок ранг са назначени на работа в завода в Костинброд. Осигурява им завидна професионална реализация и добър живот. Една част от тях са хора от чужбина, които намират привлекателно поприще в България. Д-р Чилов ориентира предприятието към използване на отпадъчни материали от други производства. Животински отпадъци стават основа за направата на туткал, тоалетен сапун, одеколон.

Обществена ангажираност

Отнасял се е с грижа към родното си място и хората в него, макар да живее в София. Работил е за културното издигане на родния си край. Става един от създателите на Тракийското дружество, което работи за културния възход на Родопския край. Бил е негов зам.-председател. Паралелно с това е зам.-председател на Съюза на българските индустриалци, председател на Българо-американската камара, несменяем председател на Родопската културна дружба.

Ново начало

Чилов ръководи „Химпро“ успешно до внезапната си кончина си през 1936 г. Умира вследствие на автомобилна катастрофа край Пирдоп, в която на място загива голямата оперна певица Христина Морфова. Самият той е настанен в болница и две седмици по-късно си отива от емболия. Отгледал е дъщеря и двама синове, които заедно с майка си не оставят създаденото да пропадне. Преките му наследници изкупуват дела на Димитър Савов и предприятието става 75% фамилна собственост. В негова чест то е преименувано в „Заводи д-р Никола Чилов“. Ръководството на химическите заводи се поема от Мара Чилова. Тя залага на растежа, следвайки философията, стила и методите на работа на своя покоен съпруг. И всичко това до национализацията през 1946 г.

Философия

Споменът за един епизод от живота на осиротялото семейство Чилови през 1948 г. говори много за морала и стила на работа на предвоенните индустриалци. След като химическият комбинат в Костинброд вече е национализиран, идва ред и на частното имущество на Чилови. Пристигналите експроприатори остават учудени, когато научават, че семейството живее под наем и няма собствена недвижимост. Те с недоумение изслушват Мара Чилова, която им обяснява, че всичко спечелено е влагано за технологичното обновление на заводите, за разкриване на нови производства, за социални придобивки за работниците, а не в лични имоти. По думите на проф. Асен Златаров д-р Чилов е казал: „Аз не искам пари за влог в банки. Парите за мене са средство за нов градеж на промишленото дело, което е моята страст и жизнена цел“. Както показва историята, а и материалите, които публикуваме в рубриката „Индустриалците“, това съвсем не е единичен пример от живота на българските предприемачи в първите години на ХХ век...