Новият дълг на България - как ще се харчи е основният проблем

Съотношението дълг/БВП за България вероятно ще достигне 30% тази година

Новият дълг на България - как ще се харчи е основният проблем

Снимка: МФ

Антония Симова Автор: Антония Симова

Новият външен дълг от 5 млрд. лв., с който българското правителство миналата седмица предизвика вълна както от положителни, така и негативни коментари, ще увеличи общата публична задлъжнялост на страната до над 30 млрд. лв. А предвид очаквания за спад на икономиката през тази година, който варира от 3 до 13%, съотношението дълг/БВП, ще нарасне значително, показват изчисления на Economic.bg.

Все пак в условия на глобална икономическа криза и с очаквания пандемията да върне света с 25 години назад, към поемането на нов дълг се ориентираха почти всички страни както в Европейския съюз, така и по целия свят. Всички те имат нужда от пари, за да финансират ударените от коронакризата сектори. Добрата новина за България е, че дори с увеличението на съотношението дълг/БВП, страната ще остане един от „отличниците“ по този показател в ЕС.

Условията по новия поет дълг пък бяха описани като „изключителен успех“ от финансовия министър Кирил Ананиев, а лихвените проценти бяха дори по-ниски от очакванията на финансовите експерти. Така основният въпрос изглежда, че е…

…как ще се изразходват парите от взетия заем.

Според Ананиев cpeдcтвaтa щe ce изпoлзвaт зa peфинaнcиpaнe нa cъщecтвyвaщия дълг, yвeличaвaнe paзмepa нa фиcĸaлния peзepв, финaнcoвo обезпечаване нa aнтиĸpизиcнитe мepĸи във вpъзĸa c ĸopoнaĸpизaтa, иĸoнoмичecĸoтo възcтaнoвявaнe нa cтpaнaтa и финaнcиpaнe нa бюджeтния дeфицит.

Проблемът е, че парите от дълга вероятно ще бъдат изхарчени доста набързо и от тях няма да има някакъв дългосрочен ефект за икономиката. Те най-вероятно няма да бъдат вложени в някои инвестиционни проекти, които да доведат до приходи за държавния бюджет или до някакво насърчаване на икономическия растеж в бъдеще – най-голямата им цел вероятно ще бъде да покрият бюджетния дефицит в края на тази и началото на следващата година“, коментира пред Economic.bg финансистът Димитър Чобанов.

Според него на първо време правителството следва да се опита да ограничи разходите си, особено за „неща, които не са нужни на икономиката в момента“ като повишаването на заплатите в бюджетния сектор, тъй като там „нямаше съкращения, а заплатите се получаваха редовно“. Именно този казус бе критикуван и от Българската търговско-промишлена палата, която определи ходът като печелене на гласове на предстоящите избори, било то предсрочни или редовни.

Това, което наблюдаваме в последните месеци, е, че правителството не харчи достатъчно. Хем се приемат антикризисни мерки, хем не се изпълняват навреме. До края на годината винаги има риск да се измислят още антикризисни мерки, както такива, свързани наистина с кризата като схемата "60/40", така и такива, които нямат нищо общо с кризата като плащанията за личен асистент, за увеличаване на пенсиите и т.н.“, заяви пред Economic.bg икономистът от ИПИ Калоян Стайков.

Според Чобанов средствата от сега пласираните еврооблигации - първите от четири години насам, ще се изразходят бързо - в рамките на 6-7 месеца.

При положение, че се очаква сериозен дефицит в края на годината, тепърва ще започне сериозното изразходване на средства. Част от тях ще бъдат и за капиталови разходи, които в момента са на доста нисък процент на изпълнение. Проблемът е, че тези капиталови разходи в голяма степен са неефективни, т.е. за проектите, които се извършват, се плащат много по-високи цени от тези, които биха били реалните при едни честни обществени поръчки и при спазване на правилата за конкуренция“, обяви Чобанов.

Ами догодина?

Обикновено голяма част от погашенията по настоящия дълг се извършват в началото на годината. Така се очаква да се случи и догодина. В същия период - именно през първите 3-4 месеца от годината - се плащат и субсидиите в земеделието, което може сериозно да затрудни финансовото министерство. Според Чобанов е напълно възможно бюджетът за 2021 г. да започне с дефицит, което отваря вратата към опцията да бъде изтеглен нов дълг с подобен размер, ако и възстановяването на икономиката не се случва с очакваното темпо.

На картата на Европа

След като от началото на годината новопоетият дълг достига общо около 8 млрд. лв. (в т.ч. влиза и все още неофициално взетият заем от ЕС по програмата за заетост SURE в размер на близо 1 млрд. лв.), общият нов заем за страната ще надхвърли 30 млрд. лв. Успоредно с очаквания икономически срив, съотношението между дълга и икономиката на България от 20% през 2019 г. може да нарасне до приблизително 30% тази година. Това все пак остава значително под съотношението между дълга и размера на икономиката на повечето европейски страни, които тази година изтеглиха рекордни заеми или сложиха край на дългогодишна стриктна бюджетна политика по пример на Германия.

Справка на финансовото министерство пък показва, че България е сред четирите страни с най-малък нов поет дълг на вътрешните и външните пазари през 2020 г. – след Малта, Латвия и Естония, която всъщност е своеобразният отличник по дълг в ЕС. Статистиката на ведомството показва още, че лихвените проценти, отредени на България по двете еврооблигации на обща стойност 2.5 млрд. евро, са и най-ниските за тази година в Блока.

Коментари: 0