Новият живот на материалите

Изхвърляте ли разделно отпадъците от пластмаса, хартия, стъкло, метал? Особено ако специалните контейнери не са на крачка от вашия дом... Познавате ли хора, които правят това усилие тези ресурси да не попаднат в общия боклук? За мнозина все още в съзнанието се върти онова  „Няма смисъл“, пред което капитулира всяко действие, което може да даде нов живот на редица ценни материали. Да, темата за рециклирането и кръговата икономика е едновременно призната като важна и все още е силно подценявана в ежедневието. Всичко започва от личната отговорност. После идва и отговорността на бизнеса, с който гражданите да изградим кръговия път на ресурсите.

Къде сме ние

България е сред държавите в Европейския съюз с най-нисък дял на кръговата икономика. Според данни на Евростат, публикувани в края на август 2025 г., страната отчита под 5% използване на рециклирани материали през 2023 г., при средно 11,8% за ЕС. Кръговият показател измерва дела на ресурсите, възстановени и върнати обратно в икономиката, спрямо общия обем. Той е ключов индикатор за напредъка в отговорното потребление и производство. За периода от 2008 до 2023 г. делът на кръговото използване на материали в ЕС е нараснал от 9,1% до 11,8%. Целта, заложена от ЕС, е до 2030 г. използването на материали от отпадъци да достигне 22,4%. Към момента най-висок дял на използване на рециклирани суровини е отчетен в Нидерландия - 30,6%, следвана от Италия с 20,8%. Най-ниски стойности са регистрирани в Румъния (1,3%), Ирландия (2,3%) и Финландия (2,4%).

Отговорността на всеки

България, разбира се, възнамерява да намали отпадъците, да увеличи дела на вторичните суровини и да създаде нови „зелени“ работни места. Но когато погледнем числата за рециклираните материали в общото количество ресурси, които използваме, става ясно, че не вървим по магистралата за оползотворяване на всичко онова, което е спряло да служи на своя купувач. Бизнесът е раздвоен. Големите международни компании усещат натиска на европейските правила и клиентските очаквания, те създават програми за връщане на стари телефони, рециклират опаковки, публикуват годишни ESG отчети, предприемат много други инициативи и добри практики. Но повечето малки и средни предприятия все още гледат на рециклирането като на разход, който затруднява оцеляването им. И все пак, именно тук се появяват и най-смелите идеи - стари дрехи умело се преобразяват в дизайнерски колекции, правят се инсталации, които превръщат отпадъчни ферментационни продукти в биогаз. Все повече стават компаниите, които допринасят за кръговия път на материалите.

Как пишем историята

А обществото? Младите са много по-чувствителни - те обичат думите „устойчивост“, „еко“, „зелено“ и подкрепят марки за опазване на природата. В по-широк план навиците обаче трудно се променят. Културата на разделно събиране още не е вкоренена, а недоверието в системата е невидима бариера. Но най-коварно е „удобството“ да хвърлиш всичко в общия боклук. Въпреки всичко кръговата икономика започва да намира своя български облик - от компостиране до експериментиране със „zero waste“ фестивали. Историята на новото отношение се пише, но ще се налага това да става все по-интензивно.

Примерът на един стартъп

Въпросът е кога държавата, общините, бизнесът и обществото ще започнат ускорено да действат в синхрон, за да превърнат рециклирането и кръговата икономика в добър навик. И ето какво прави българският стартъп „Зиро Уейв“ (Zero Wave), чиято мисия е отпадъците да стават ресурси. От хмел от бирената индустрия правят ядлива посуда и протеинови крекери. „Зиро Уейв“ се стараят да разширят своята палитра от предложения, като използват само натурални съставки от местни производители, без консерванти и стабилизатори. Опаковките им са от рециклиран крафт картон, който после може отново да влезе в употреба. Фирмата избира този модел, тъй като колкото по-добре оползотворяват суровините, енергията, отпадъците, толкова по-малко разходи има.

Решение за строителството

От по-малкото стигаме и до по-голямото. През май 2025 г. беше открита пилотната инсталация за рециклиране на строителни отпадъци MOBICCON-PRO край Кремиковци. Съоръжението на „Главболгарстрой“ е първото по рода си в Югоизточна Европа и е образец за прилагането на практики, свързани с кръговата икономика и устойчивото строителство. MOBICCON-PRO е международен изследователски проект, финансиран по европейската програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“. В консорциума, начело с „Главболгарстрой“, влизат партньори от Франция, Белгия, Дания, България и Сърбия, сред които водещи университети, научно-изследователски, технологични и секторни представители, местни власти. Целта е да се разработи кръгово системно решение за управление на строителни отпадъци и производство на висок клас рециклирани строителни продукти и материали. MOBICCON-PRO може да рециклира над 150 000 т строителни отпадъци годишно, като ги превръща в суровини за ново производство на бетон, цимент и други строителни смеси. Това води до намаляване на потреблението на първични ресурси. Проектът съдейства и за превенцията на нерегламентираното изхвърляне на строителни отпадъци, което е сериозен екологичен проблем на съвременното строителство.

Факт е, че който търси, намира решения. Отнема време, но така се създава кръговият път за ресурсите. За да има живот на планетата и за следващите поколения.

Текстът е част от бр. 129 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.