Новите капиталови регулации могат да донесат спокойствие при банките

Огромните печалби, които те направиха по време на годините на бума, бяха обусловени от субсидиите, които получаваха под формата на мълчалива подкрепа от правителството

Новите капиталови регулации могат да донесат спокойствие при банките
3668 ~ 3 мин. четене

Имайки предвид колко много неща се объркаха при банките по време на финансовата криза, не е учудващо че регулаторите измислиха няколко нови правила, които да има зададат правилната посока. На 10 ноември Бордът за финансова стабилност, международен орган, отговорен за избягването на бъдещи кризи, представи нов тест, които банките ще трябва да преминат. В същото време Марк Карни, главата на Борда и председател на АЦБ, заяви, че тези мерки, ако се приемат заедно и бъдат приложени правилно, биха “завършили задачата по поправянето на пропуските”, които доведоха до кризата.

Най- общо казано, той е прав. Новите правила, разработени през последните години, затруднява рисковото управление на банките, което бе често срещано явление преди 2007. Новите изисквания за ликвидност не им позволяват да заемат пари от непостоянни оувърнайт пазари и да ги предлагат като 30- годишни кредити, практика, която доведе фалита на Northern Rock. Новите правила за капиталова адекватност, включително тези, представени от г-н Карни тази седмица, ще принудят банките да поддържат достатъчни резерви, така че малки промени в стойността на активите им да не ги хвърлят директно в ръцете на държавата.

Още по- хубавото е, че новата мярка гарантира, че ако акционерите на банката бъдат пометени, в бъдеще ще има допълнителен ред от инвеститори, стоящ между банкрута и спасителната операция, финансирана от данъкоплатците. “Пълния капацитет за покриване на загубите”, на регулаторен жаргон, скоро ще включва не само парите, инвестирани от акционерите, но и тези, заети от облигационерите, повечето от които избегнаха всякакви загуби по време на кризата, благодарение на спасителните операции на правителството. Това е ключовия момент в усилията на Борда да гарантира, че никоя банка не е “твърде голяма, че да фалира”.

Този допълнителен капитал е най- важното. Преди 2007 някои банки имаха толкова тънки резерви за покриване на загубите, че спад от 2% в стойността на активите им би ги изкарал от бизнеса. Налагането на загубите върху кредиторите включваше дълги и несигурни съдебни дела и бе рядко опитвана мярка във време на криза. Вместо това, за да се спре разпространението на паника, правителствата прибягваха до спасителни операции. Съгласно новите регулаторни мерки обаче, “системно важните” банки трябва да бъдат в състояние да понесат спад в стойността на активите си от 20%, преди да се обръщат панически към централната банка.

Необходимостта да се поддържа повече капитал прави банките по- малко печеливши, но това не е лошо нещо- огромните печалби, които направиха по време на годините на бума, бяха обусловени от субсидиите, които получаваха под формата на мълчалива подкрепа от правителството. Това също така може да доведе до свиването им, тъй като един от начините за увеличаване на капитала спрямо активите, е да се държат по- малко активи. Това също е за добро докато хората и фирмите успяват да намерят други начини да заемат.

Ако искат да останат в бизнеса, банките също така ще трябва да поискат от акционерите и облигационерите повече пари. Привличането на капитала, който ще направи банките по- сигурни, ще бъде трудно, предвид перспективите за анемични печалби. Освен това то ще бъде направено ненужни трудно поради капризното поведение на самите регулатори, които изискват банките да увеличат средствата си.

Един от проблемите е безкрайното променяне на правилата. Въпреки приказките на г-н Карни за приключване на работата, световните регулатори все още трябва да определят минималното ниво за някои от новите си капиталови изисквания. Националните регулатори не са по- добри. Никоя банка не може да бъде сигурна от колко капитал ще се нуждае след няколко години. Пенсионните фондове и застрахователните компании с право се опасяват, че дори съвсем дребно отклонение от новите регулаторни тестове е достатъчно да срине цената на акциите на банката.

Другия проблем са глобите в размер на милиарди долари, налагани от европейските и американските регулатори, на пръв поглед калибрирани не спрямо мащаба на предполагаемото прегрешение, а спрямо възможността на банката да плаща. Тази седмица шест големи международни банки се съгласиха да платят милиарди заради манипулирането на валутния пазар, без никакво обяснение за това как са били изчислени глобите.

Банките надали са учудени, че регулаторите са пренаписали правилата и след това са им ги връчили. Но заради здравето на системата правилата трябва да бъдат предвидими, прозрачни и последователни. Невероятно, но регулациите, произтичащи от американските Дод- Франк реформи, все още се пишат, повече от 4 години след приемането на закона. Европа не се справя по- добре. Да наложат взискателни правила за капиталова адекватност, но да спрат да добавят нова бюрокрация след това- това трябва да е мантрата на всички банкови регулатори по света.

Изберете компанията, осигуряваща най-добър "Старт в кариерата"

Подкрепи Economic.bg