НПО-та искат участие в проекта за новия Закон за пътищата
Организациите смятат, че е редно да се публикуват имената на участниците в работните групи, които са изготвяли предлаганите законопроекти
© ECONOMIC.BG / Economic.bg
Йордан Мирчев, бивш шеф на Транспортна комисия в Народното събрание и Богдан Милчев, член на Института за пътна безопасност
~ 2 мин.
Вероника Тонева
Неправителствени организации настояват да бъдат включени в работните групи, с които да работят заедно по новите три законопроекта на Закона за пътищата. Това стана ясно на организирана от тях бизнес закуска днес, в която представители на 14 организации изложиха своите искания пред медиите. Освен участие в подготовката на законите, НПО-тата искат да се съобщят имената на участниците в тези работни групи.
Инициатор на срещата е Институтът за пътна безопасност. Според Богдан Милчев, член на института, след публикуването на проектозаконите на 20 април и общественото обсъждане на 24 април, експерти от организациите са оформили 75 страници с критични бележки, които трябва да бъдат върнати към Министерството на транспорта до 4 май.
„Пътната безопасност в България се управлява чрез импровизация“, смята Милчев. Той допълни, че от 10 години няма публикувани доклади за пътната безопасност у нас, които по принцип трябва да се изготвят всяка година. Милчев запита тогава по какъв начин се управлява безопасността на гражданите по пътищата у нас. Той допълни, че днес внасят бележките по закона от експертите и се очаква следващата седмица представители на НПО-тата да се срещнат с президента Румен Радев.
Според експерти има основни проблеми с терминологията в проектозаконите – няма съгласуване на термина за магистрала и скоростен път. „Законът е направен с огромното желание да се създаде нещо ново. Това е едно механично разделяне на съществуващия Закон за движение по пътищата, без да има реални решения за проблемите“, продължи Милчев.
Настимир Ананиев от сдружение „Сега“ призова да се инвестира в образованието по пътна безопасност. „Без образование няма как да се реши проблемът. Трябва да инвестираме сега, за да имаме реални резултати след 10 години“, обясни Ананиев. Според него на преден план трябва да бъде изнесена системата за управление на пътната безопасност и да се прокара нов модел и нова политика за справянето с проблемите по пътищата.
„Проблемът е това, което липсва в закона“, продължи той и даде пример с автомобилите, които се премоделират за участие в гонки. По негови думи глобата за неправомерно увеличаване на мощността на автомобилите е 7000 лв. в момента. В новия закон предложението е тя да бъде 150 лв., което няма по никакъв начин да спомогне за намаляване на незаконните гонки по пътищата. Според него трябва да се направят проверки на всички пътни знаци в страната.
Експертите от неправителствения сектор са открили още, че в промените е заложено всеки автомобил да бъде задължително оборудван с вериги от 15 ноември до 1 март. Освен това има предложение да се въведе забрана на превключване на скорости на жп прелез. Според Милчев последното правило е било въведено през 1968-ма година когато автомобилите не са били толкова технически надеждни.
Експертите от неправителствения сектор са открили още, че в промените е заложено всеки автомобил да бъде задължително оборудван с вериги от 15 ноември до 1 март. Освен това има предложение да се въведе забрана на превключване на скорости на жп прелез. Според Милчев последното правило е било въведено през 1968-ма година когато автомобилите не са били толкова технически надеждни.
Богдан Милчев посочи и пример, с които се иска да се премахне правилото за предимството на дясностоящия в кръговото движение. "Те искат да извадят България от конвенцията. Това означава, че всички чужденци, които идват в България, трябва да знаят, че у нас се движим по други правила", допълни той.
