Няколкомесечен курс по програмиране не води до висока заплата в ИТ сектора

Държавата трябва да реформира модела на висшето образование

Няколкомесечен курс по програмиране не води до висока заплата в ИТ сектора
5898 ~ 4 мин. четене
Автор: Кезим Медев

Христо Тенчев е изпълнителен директор и основател на XS Software - българска компания за разработка на онлайн игри. Той основава компанията още в училище и със собствени умения и средства развива екип от над 100 души, оперирайки в повече от 80 държави по света. Тенчев заедно със Светлин Наков основават първия Софтуерен университет в България. Economic.bg разговаря с него за развитието на компанията и онлайн игрите, както и за проблемите в българското образование.


Как започна приключението Ви по създаването на XS Software?

Приключението започна в гимназията. Играех много игри и бях самоук в програмирането, до толкова, колкото можеше да се намерят уроци и информация в интернет. Реших да се пробвам да направя моя игра, по-добра версия на немска игра, която играехме в класа. Така се роди Bulfleet.com – първата в България MMO игра. В началото я играехме в класа ми, после започнаха да се присъединяват и други играчи. Скоро имахме хиляди играчи и нещата станаха сериозни. Следващата година станах на 18 и имах право вече да основа компания – XS Software.

Как се създава успешната компютърна игра?

Игрите са “битов” бизнес – тоест или е успех (1) или неуспех (0), няма среден вариант. Според мен няма еднозначен отговор на този въпрос. Преди всичко играта трябва да е интересна и забавна, а това може да се постигне с различни механики, в зависимост от стила и жанра.

Бизнес моделите са 2 типа. Премиум – играчът купува играта еднократно в началото и може да играе или Freemium, където играта е безплатна и предлага допълнителни опции, бонуси или subscription срещу допълнително плащане.

Имат ли бъдеще игрите в сегашния си вид или трябва да се приспособят към новите тенденции, например виртуалната реалност?

Игри се правят вече за много различни платформи – мобилни телефони, таблети, ТВ, компютри, конзоли, часовници. VR и AR са новите платформи, които се очаква да увеличат още пазара на игрите – най-важното, представяйки нови опции и възможности, недостъпни до момента.

Ако си разработчик на игри можеш да избереш в кои платформи и жанрове да се фокусираш. Новите платформи носят риска на все още слабо разпространение и аудитория, но пък и плюса на по-слаба конкуренция. Според мен, за хубави игри винаги ще има място под всяка платформа.

Колко хора в България играят онлайн игри? А по света?

Според данните световният пазар на игрите за 2015 година е $99 милиарда. За България нямаме точни данни. Не се очаква спад, по-скоро ръст в нови платформи или сфери около гейминга – например в e-sports.

Как си представяте технологиите след 10 години, в частност онлайн игрите?

Със сигурност ще можем да усещаме още по-живо игрите. Сега е едва началото на използването на виртуална и augmented реалност. Вярвам, че ни очаква голямо развитие в това направление. Също така вярвам, че игрите ще навлизат и в повече области от ежедневието ни като например в образованието. Чрез игри образованието става по-лесно и по-ефективно.

Въпреки по-високия стандарт на живот в столицата ни, за много професии, които изискват висше образование, заплатите остават твърде ниски. Друго наблюдаваме в ИТ сектора. Там само с изкарването на няколкомесечен курс, в повечето случаи дори и безплатен, хората взимат едни от най-високите заплати. Нормално ли е това да се случва? Какво трябва да направи държавата, за да предотврати деня, в който лекарите ще се преориентират към програмирането?

Няколкомесечен курс в програмирането не води до висока заплата в ИТ сектора, това е абсолютен мит. Необходими са години старание и работа, за да станеш добър и да стигнеш до високите заплати. Иначе търсенето на качествени ИТ специалисти е наистина огромно, както при нас, така и в световен мащаб.

С партньорът ми Светлин Наков започнахме Софтуерния университет (Softuni.bg) точно с тази цел – да предоставим на повече хора възможността да започват от нулата, да се обучават по програмиране и да започнат работа в сектора. Без да се обвързват с бавната и слабо-ефективна алтернатива във ВУЗ-овете с тези специалности.

Държавата може да помогне като реформира моделът за висшето образование, като добави професионални училища. Това е звено между гимназията и университета – техническо училище, което с минимални ограничения цели да обучава практически знания и да създава хора с реални умения (приложимо не само в програмирането).

Също така като спре да създава нелоялна конкуренция с държавни субсидии към държавните ВУЗ-ове, твърдящи че обучават в ИТ, но в крайна сметка без никакъв реален резултат.

Всъщност заплатите ли са най-голямата мотивация в сектора?

Кой би отказал висока заплата? Не мисля, че е само това. ИТ секторът е свободен, с умения в програмирането човек може да очаква реализация в която и да е държава по света. За мен най-силната мотивация е, че каквото и да правиш в ИТ – ти виждаш директно резултата от работата си и дали хората харесват услугата ти, продукта ти, колко го харесват, колко си успешен и колко успешен може да бъдеш.

До каква степен трябва да се намесват технологиите в нашето ежедневие?

Според мен всеки сам трябва да си отговори на този въпрос. Аз съм привърженик на всичко ново, което е по някакъв начин удобно или забавно за мен и ежедневието ми. Но някои неща не могат да бъдат заменени от нови технологии или ако се заменят няма да се “чувстват” по същия начин.

Можете ли да изкарате един ваш ден без мобилно устройство, компютър или каквато и да е друга техника? Ако отговорът е „да“, кога за последно го направихте?

За последно го направих преди няколко месеца за почивка през уикенда. Мога, но честно казано не искам.

Подкрепи Economic.bg