Общините с най-висок и най-нисък дял наети в публичния сектор (карта)

Как са разпределени наетите в публичния сектор между общините в България? Каква е динамиката на дела на работещите в обществения сектор в годината на пандемията? На този въпрос отговарят тазседмичните карти на „265 истории за икономика“.

Ако се разглежда абсолютният брой, най-много наети в обществения сектор има в столицата (147 хиляди наети), Пловдив (32 хиляди) и Варна (27 хиляди). В 186 общини пък броят на наетите в публичния сектор е под 1000 души, но в общия случай това са населени места с малко общо жители. През 2020  г. в сравнение с предходната година броят на наетите в публичния сектор като абсолютна стойност нараства в 140 общини, а намалява или остава непроменен в 127. Най-бързо той нараства в относително малки и икономически по-слабо развити общини. Най-чувствителен е спадът в общините Долна баня (-33% в рамките на годината) и Искър (-26%).

Делът на наетите в публичния сектор (с някои изключения в енергетиката и някои индустрии, например оръжейната) в общия случай е белег за продуктивността на местните икономики. Видно е и че в по-бедните райони на страната, особено в Северозапада държавата е най-важният работодател.

Най-висок е делът на наетите в публичния сектор в общините Трекляно (86%) и Бойница (86%), където на практика частна икономика отсъства. Интересен пример за висок дял на наетите в обществения сектор е и Раднево (81%), където са и едни от най-високите заплати в страната, благодарение на важната роля на енергийния сектор. В цели 43 общини този дял обаче надхвърля половината наети, като те са концентрирани в няколко района - Северозапада, по границата със Сърбия, както и в някои части на Стара Планина и Североизтока. Броят на тези общини е нараснал с три спрямо 2019 г.

На обратния полюс са  3 общини - Марица, Лясковец, и Божурище - където делът на публичния сектор сред наетите е под 10%, а в други 25 общини той е под 20%, но тенденцията е към спад в броя на общините, където частният сектор има толкова силен превес. Прави впечатление, че повечето общини с малък дял на наетите в публичния сектор са сред водещите индустриални центрове. Що се отнася до големите икономически центрове - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора - делът на публичния сектор в тях гравитира около 20% - близо до средните за страната 24%.

В динамика, делът на обществения сектор сред наетите остава същия или нараства в 218 общини през 2020 г., като най-видим е ръстът в Аврен (12 пр.п), Белица (11 пр.п.) и Гулянци (11 пр.п.). Спадове има в едва 42 общини, но в 24 от тях то е с под 2 пункта. Повишаването на дела на наетите в публичния сектор е част от по-дългосрочна тенденция, като през 2019 г. ръст се наблюдаваше в 161 от 265-те общини в страната, но годината на пандемия значително ускори тези процеси.

Причините за негативната динамика са очевидни – почти целият удар на кризата върху пазара на труда беше концентриран в частния сектор, докато работните места в обществения бяха относително по-стабилни, съответно свиването на частната заетост тласка нагоре дела на обществения сектор. Това от своя страна поставя под съмнение способността на редица по-малки общини да поддържат жизнеспособни местните си икономики в средносрочен план при положение, че във все повече от тях държавата се явява основен работодател.

Източник: ИПИ