Окончателно: Държавата ще плаща тока на бизнеса над 180 лв./MWh

Въпреки единодушието на почти всички политически партии, че бизнесът трябва да получава компенсации заради поскъпването на тока, обсъждането в зала продължи два часа и беше съпроводено от редица скандали и критики.

В крайна сметка исканията на работодателските организации бяха приети с гласовете на всички политически сили, нито един депутат не гласува против. Предложението подкрепиха почти всички и от „Продължаваме промяната – Демократична България“, които първоначално се обявиха против предложението, само петима от тях гласуваха с „въздържал се“.

Държавата ще плаща тока над 180 лв.

В парламента в петък беше внесен общ проект на решение на ГЕРБ и „Възраждане“, тъй като двете партии първоначално внесоха идентични предложения и затова бяха обединени в едно. Още в четвъртък стана ясно, че всички партии, без ПП-ДБ, застават зад идеята небитовите потребители да бъдат подпомагани дори по-щедро от преди.

Причината – последните две седмици токът на борсата достигна шокови за бизнеса цени и оплаквания заваляха от работодателски организации и туристическия сектор.

С приетото днес решение държавата ще покрива разходите за ток на небитовите потребители при средномесечна цена на борсата над 180 лв./MWh. То ще действа до 31 декември 2024 г. Досега действащите компенсации бяха за над 200 лв./MWh, а мотив защо се намалява прагът така и не се чу.

През първите шест месеца на годината схемата за компенсации реално не действаше, тъй като цените не минаха 200 лв. Последните дни се наблюдава успокоение на пазара и стойностите отново са малко над 200 лв.

Притесненията на депутатите са, че бизнесът се задъхва и освен на него по този начин се помага и на битовите потребители. А заради скъпия ток дори може да се затварят туристически обекти преди края на сезона, тъй като не можели да си плащат сметките за електроенергия.

Да защитим интереса на бизнеса, да защитим ресторантьори и хотелиери и да не се случи това – да стигнем до галопираща инфлация заради високата цена на енергоносителите и така да засегнем всички домакинства", каза Жечо Станков от ГЕРБ.

Критики по идеята дойдоха единствено от Радослав Рибарски от ПП-ДБ, който обвини българския бизнес, че „не търси дългосрочни договори, защото се идва в парламента и се търсят компенсации“.

Според него бизнесът основно купува от пазар „Ден напред“, а практиката в Европа не е такава.

Решението няма дисциплиниращ характер, слушаме само „дайте да дадем“, каза той.

Той предложи и редакция в текста на решението, в което да влязат и „компенсации на домакинства в положение на енергийна бедност“, възлагайки на МС в срок от месец да приеме програма за компенсиране на домакинства в енергийна бедност. Идеята му срещна критика, но все пак беше подкрепена от „Възраждане“ с мотив, че ПП-ДБ за първи път предлагат облекчение за обикновените хора. В крайна сметка предложението не беше прието, тъй като гласовете на ПП-ДБ и „Възраждане“ не стигнаха.

Пари от Фонда

Както вече е ясно парите за подпомагането на бизнеса се изплащат от „Фонд сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС), от който в четвъртък увериха, че средства за тези цели има. В петък това потвърди отново и ресорният енергиен министър Владимир Малинов. Председателят на ФСЕС каза, че по техни сметки компенсациите ще струват 230 млн. лв. 

Рибарски обаче е на мнение, че Фондът трябва да запази средствата за предстоящата либерализация и компенсирането на битовите потребители. Той се възпротиви и на това, че в механизма не са включени компенсации за мрежовите такси на ЕРП-тата.

Компенсаторният механизъм не харчи заделени пари от Фонда, а действа на принципа на скачения съд – 1800 лв. като е цената в АЕЦ, отиват във Фонда, а Фондът ги връща на бизнеса, обясни депутатът и председател на Енергийна комисия Делян Добрев.

Компенсациите обаче трябва да получат одобрение от Европейската комисия – тема, която също беше обсъдена днес, тъй като не е ясно кога ще се случи това и дали.

Според Рибарски отговор може да дойде най-рано през есента, Владимир Малинов от своя страна обясни, че съседните ни страни също са задействали подобни механизми и са получили бързо одобрение.