„Патриотите“ пак подготвят закон за личния фалит

Близо една година, след като Европейският парламент гласува директива за несъстоятелността на предприятията, която урежда и частния фалит, „Обединени патриоти“ правят втори опит да решат проблема с вечните длъжници у нас, пише Kmeta.bg. Днес групата представи на закрита кръгла маса в парламента проект на Закон за защита на физическите лица при неплатежоспособност. 

Първият опит на „Патриотите“ да решат проблема с вечните длъжници бе през 2017 г., когато внесоха в парламента законопроект за частния фалит. Той обаче не бе приет с мотива, че не защитава достатъчно интересите на кредиторите.

„Разликата между първия и втория ни проект е в това, че този е по-прецизен и отчита както правата на длъжника, така и правата на кредиторите”, коментира Искрен Веселинов (ВМРО), председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление в парламента. Той допълни, че България е длъжна да транспонира в законодателството си европейските директиви и че сега е моментът това да се случи, защото България и Хърватска са единствените страни в ЕС, които нямат такъв закон.

„Ще проведем още кръгли маси, включително и с представители на гражданския сектор, и тогава официално ще внесем законопроекта в парламента”, каза пред Kmeta.bg Христиан Митов от ОП. Той уточни, че този проект има „предпазливата“ подкрепа на БНБ, Министерство на финансите, НАП и Министерството на труда и социалната политика. Институциите обаче са категорични, че законопроектът трябва още да се доработва.

Условията

В проекта на „Патриотите“ е записано, че едно лице може да заяви несъстоятелност пред съда, когато то отговаря на определени условия – добросъвестност и неплатежоспособност. Неплатежоспособност е налице, когато длъжникът не е в състояние в продължение на три месеца да погасява изискуеми парични задължения на обща стойност не по-малка от пет минимални работни заплати, като максимумът на задълженията е 200 хил. лв. За недобросъвестен се счита този длъжник, който е предизвикал неплатежоспособност с умишлени свои действия, представляващи престъпления или административни нарушения. Също така, ако е бил осъден за злоупотреба на доверие или за престъпление срещу финансовата, данъчната и осигурителната система.

Ако отговаря на условията за добросъвестност и неплатежоспособност, длъжникът се вписва в регистър на неплатежоспоспособни лица към Агенцията по вписванията, до който банките ще имат достъп и ще могат да преценяват дали да дават заеми.

Описът на имуществото на длъжника ще прави държавен съдебен изпълнител и съдът ще уведоми кредиторите за този опис. Съдът одобрява списъка с кредиторите, а длъжникът трябва да си открие сметка, в която да внася несеквестируемите доходи, за да се погасяват задълженията към кредиторите за срок от пет години. След изтичане на тези пет години, той ще разполага със сметките си.

„Няма данни колко хора засяга този законопроект, но те са над 50 хиляди”, коментира кръга от засегнатите лица Искрен Веселинов. Според него  голяма част от тези длъжници в момента крият доходи като се трудят в сивия сектор и на тяхно име не се водят имоти, които могат да бъдат продадени и така кредиторите не могат да си получат вземанията. „С този закон ние ще дадем възможност на длъжниците да започнат на чисто, това ще бъде техен втори шанс”, уточни Веселинов.

Обвинения в преписване

„Всъщност този законопроект е изкопиран от нашите предложения, които направихме в предишния парламент”, коментира Димитър Делчев, лидер на Движение „България за гражданите”. ДБГ бе част от „Реформаторския блок“, който бе коалиционен партньор на ГЕРБ, но техния проектозакон, внесен през 2016 г., също не бе приет. Парламентът не припозна и законопроекта за частния фалит, който Мая Манолова в качеството си на омбудсман внесе миналата година в парламента и поиска той да мине по бързата писта.

Причината България да няма закон за частния фалит е, че тази идея има много критици в лицето на банките и колекторските фирми, които считат, че може да се злоупотреби с възможността да се отписват задължения. От Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) също заявиха миналата година, че макар да има потребност от такива норми, като се вземат предвид българската изобретателност и предприемчивост, такъв закон за частния фалит ще влоши бизнес средата, защото за да компенсират загубите, банките ще вдигнат таксите.

Размерът на проблема никак не малък. По данни на БНБ само за първото тримесечие на 2019 г. фирми за бързи заеми са отпуснали кредити в размер на 2.522 млрд. лева, като 200 млн. лв. са „лоши“. Много от необслужените кредити се продават на колекторски фирми. По данни на Асоциацията на колекторите 19% от необслужените кредити, които са продадени на колекторски фирми, идват именно от фирми за бързи кредити.