Пазарът на спиртни напитки се нуждае от коледно чудо
Заради пандемията над 30% от заведенията и ресторантите ще банкрутират, очакват от браншовата асоциация
През последните години зимният сезон винаги е носел ръст на консумацията на спиртни напитки, но заради здравната криза и намаленото потребление производителите се готвят да изпратят последно тримесечие на 2020 г. не с повишаване на приходите, а с двуцифрени загуби. Противоепидемичните мерки разрушиха важни търговски канали и изправиха производителите пред дилемата какво да правят с количествата алкохол в складовете си, които клиентите вече не могат да си позволят.
Намалена е честотата на пазаруване, а еднократната сума за покупка падна с 25% – от 20 на 15 лв., споделиха пред Economic.bg от Асоциация на производители, вносителите и търговците на спиртни напитки спиритсБЪЛГАРИЯ. По техни данни едно средностатистическо българско домакинство обикновено отделя около 1.7%-2% от бюджета си за алкохол. Сегашната икономическа ситуация обаче принуждава консуматорите да ограничат разходите си.
Алкохолните напитки лесно отпадат от списъка за пазаруване. Всички наши данни показват намалена консумация на алкохолни напитки, включително и у дома“, коментира Ралица Скорчева-Славова, председател на спиритсБЪЛГАРИЯ.
„Ежедневието ни е изпълнено със страхове и несигурност какво ще се случи утре. Потребителите не са спокойни и начинът на живот е променен. Съвсем естествено е оборотите на производителите да падат“, обясни причините за слабите резултати Славова.
Днес бизнесът търси начини за преодоляване на негативните ефекти от пандемията и намаляването на цените е един от основните прийоми за пласиране на натрупаните големи складови наличности. От продадените количества спиртни напитки 80% са се изтъргували на промоционални цени с отстъпки от -15% до -30%.
Спиртните напитки не се купуват сами
Със затварянето на развлекателния бизнес беше прекъснат важен за производителите на спиртни напитки търговски канал. През тази година нощните заведения са били затворени 160 дни, а до края на обявеното извънредно положение, ще станат 6 месеца без да е имало активност в сектора. При ресторантите и кафенетата периодът на блокиране е 90 дни. Това припомниха от Българската асоциация на заведенията (БАЗ).
„Загубите за сектора не спират да се увеличават. През следващите поне две година ще се опитваме да излезем от спадовете, които претърпяхме през последните месеци“, сподели пред Economic.bg Ричард Алибегов, председател на Българската асоциация на заведенията (БАЗ).
Прогнозите са, че тази тенденция ще остане непроменена и в началото на 2021 г. Първото тримесечие се очаква да бъде слабо, включително заради вирусите, които оказват влияние на пазара и без да има здравна криза с такива мащаби.
Това са вирусни месеци и няма как да търсим възстановяване през тях, дори да има облекчаване на мерките. Важният въпрос не са загубите, а кой ще оцелее след тях“, коментира Алибегов.
Ще останат ли заведения след кризата
Спадът на оборотите на годишна база вече е двуцифрен и са налице всички фактори за увеличаване. Част от малките и средните ресторанти, кафенета и нощни заведения не могат да се справят под ударите на COVID-19. Нестабилността на пазара изтласква бизнеса, правейки го податлив на монопол и увеличаване на сивия сектор заради намалената конкуренция. Съчетанието между слабо лято и зимен сезон с ограничена или никаква активност гарантира фалити за заведенията, които са затворени, но продължават да плащат за комунални услуги. Прогнозите са, че след пандемията над 30% от сектора ще бъде безвъзвратно загубен, по данни на Българската асоциация на заведенията.
А оцелелите може да се натъкнат на проблеми с доставките на алкохолни напитки. Въпреки че алкохолни продукти от и към ЕС не се декларират като внос и износ, спадовете остават високи. Международната ни търговия със спиртни напитки е намаляла между 14% и 21% през последните месеци на годишна база, като коефициентът на редукция е в зависимост от категорията и пазарите, обясняват от спиритсБЪЛГАРИЯ.
Единственото отклонение е свързано със скоч уиски. Заради Brexit всички вносители са увеличили доставките си за страната, за да е осигурена наличност след излизането на Великобритания от Европейския съюз. Най-продаваните напитки по време на пандемията си остават ракия, водка, уиски, узо. През последните два месеца с приближаването на коледните и новогодишните празници от асоциацията забелязват повишен интерес към шприц-напитки и джин марки.
Очаквания за промяна
Здравната криза тласка пазара на спиртни напитки към загуби и точно заради това прогнозите на анализаторите са силно зависими от прилагането на ваксина и нейната ефикасност срещу COVID-19. Към настоящия момент в бранша работят по три сценария за това как и кога ще се върнат обемите от 2019 г.
В най-оптимистичния това ще стане през 2023 г. – условието е да бъде открита превенция срещу заболяването и да се ваксинира голяма част от населението. Песимистичният сценарии е за задоволителни резултати едва след 2025 г., като той може да се реализира с случай на недостатъчно смели действия от страна на правителството за разпространяване на превенцията срещу COVID-19. 2024 г. също попада в разработените планове за справяне със спадовете. При този, трети сценарий е взето предвид развитието на ситуацията при комбинация от напредък и забавяне.
Консуматорите на спиртни напитки ограничават обемите на покупките си заради нестабилната икономическа ситуация и липсата на достатъчно перспективи за стабилизиране на най-засегнатите сектори. Потребителската кошница се свива заради несигурността и психологическия фактор, че здравната криза не е подходящо време за закупуването на подобен тъп продукти.