Пазарът на труда ще бъде в криза поне до 2023 г.

Международната организация на труда (МОТ) понижи прогнозата си за възстановяване на пазара на труда през 2022 г. В доклада си „Световна заетост и социална перспектива – Тенденции 2022” МОТ посочва, че очаква нивото на безработица да се задържи сравнително високо.

И въпреки че тази последна прогноза е подобрение спрямо ситуацията от 2021 г., броят на глобалните отработени часове ще са с 2% по-малко спрямо периода отпреди пандемията. В световен мащаб се очаква частично възстановяване едва през 2023 г.

През тази година безработицата ще засегне в глобален мащаб 207 млн. души. През 2019 г. в световен мащаб безработни са били 186 милиона. Прогнозите за 2023 г. са нивата да достигнат до 203 млн. души.

Същевременно в България 2021 г. приключи с рекордно ниска безработица. Според данните на Агенцията по заетостта (АЗ) през последния месец на годината е отчетено ниво от 4.8%, като спадът на годишна база е с 1.9 процентни пункта.

Регистрираните безработни през декември са 157 283, което е с 964 по-малко от ноември и с 63 009, или с 28.6%, по-малко в сравнение с година по-рано. В бюрата по труда през изминалия месец са се регистрирали нови 21 505 безработни, като те са с 3145 лица по-малко спрямо предходния месец, а спрямо декември 2020 г. се наблюдава спад от 11 102 лица.

През декември 14 167 безработни са започнали работа. Данните отчитат увеличение на броя им с 1036 спрямо ноември и с 1914 спрямо същия месец на предходната година.

Докладът на МОТ предупреждава обаче, че цялостното въздействие на пандемията върху заетостта е значително по-голямо от представеното с тези числа, защото много хора са извън пазара на труда. През 2022 г. се предвижда показателят за световна работна сила да остане с 1.2 процентни пункта под този от 2019 г.

Понижаването на прогнозата за 2022 г. отразява до известна степен въздействието, което последните варианти на COVID-19 – Делта и Омикрон – оказват върху труда.

Докладът предупреждава за големите различия при въздействието, което кризата оказва на различните групи работници и държави, които задълбочават неравенствата вътре и между страните и отслабват икономическата, финансовата и социалната структура на почти всяка нация, независимо от нивото на развитие. Щетите вероятно ще изискват години за поправяне, с потенциални дългосрочни последици за участието на работната ръка, доходите на домакинствата и социалната и политическата кохезия.

Ефектите се усещат на пазарите на труда във всички региони на света, въпреки че могат да се наблюдават големи различия в моделите на възстановяване. Европейските и Северноамериканските региони показват най-обещаващите признаци на възстановяване, докато Югоизточна Азия, Латинска Америка и Карибите имат най-негативна перспектива. На национално ниво възстановяването на пазара на труда е най-силно в страните с високи доходи, докато икономиките с по-ниски и средни доходи се справят по-зле.

Очаква се непропорционалното въздействие на кризата върху заетостта на жените да продължи през следващите години, се казва в доклада. Затварянето на институциите за образование и обучение пък „ще има каскадни дългосрочни последици“ за младите хора, особено за тези без достъп до интернет.

„Две години след тази криза перспективите остават крехки и пътят към възстановяването е бавен и несигурен. Вече наблюдаваме потенциално трайни щети на пазарите на труда, а бедността и неравенствата нарастват“, каза генералният директор на МОТ Гай Райдър.

Според него не може да има реално съвземане от пандемията без широкообхватно възстановяване на пазара на труда. И за да бъде устойчиво, то трябва да се основава на принципите на достоен труд, а именно осигуряването на здраве и безопасност, справедливост, социална защита и социален диалог.

Докладът на МОТ показва, че както при предишни кризи, временната заетост създаде буфер срещу шока от пандемията за някои. Много временни работни места бяха прекратени или неподновени, но бяха създадени алтернативни, включително за работници, които са загубили постоянната си работа.