Пет партии в парламента, ГЕРБ с минимална преднина пред БСП

ГЕРБ има минимална преднина пред БСП - 31.5% срещу 29.6%, пет партии влизат в парламента. Това показва най-новото проучване на нагласите на "Алфа Рисърч" в началото на предизборната кампания.

Наблюдаваме висока степен на поляризация, на противопоставяне и фокусирането на кампанията върху тези две политически сили вероятно ще им донесе допълните бонуси, предположи социологът Боряна Димитрова в ефира на БНТ като открои "равния старт между двете основни политически сили".

За последния месец ГЕРБ търпи лек спад като губи по-съществено симпатиите на средните поколения. Обратно, БСП бележи лек ръст, укрепвайки позициите си в най-малките населени места. Независимо от електоралната динамика, доверието към лидерите на двете партии остава на равнището отпреди месец – 31.9% за Бойко Борисов и 25.3% за Корнелия Нинова.

Обединените патриоти влизат в надпреварата като трета сила с 10.8% от решилите да гласуват. Към момента, ДПС привлича 6.8% от решилите да гласуват, а партия „Воля” стартира кампанията с 5.7% подкрепа от решилите да гласуват.

В първите дни от надпреварата на минимална дистанция от 4%-та бариера е Реформаторския блок с подкрепа от 3.9% от решилите да гласуват и реалистични шансове за представителство. Коалицията Движение „Да, България” стартира кампанията с 2.6%, а „Нова Република” с 1.5% от решилите да гласуват. Авансът на „Да, България” се дължи основно на по-добри позиции сред най-младите поколения, а предизвикателството пред тях е да постигнат по-висока мобилизация на симпатизантите си. „Нова Република” има твърд и мобилизиран, но силно ограничен електорат.

Единствената по-различима алтернатива в ляво – коалицията „АБВ – Движение 21” влиза в кампанията с подкрепата на 2.9% от решилите да гласуват. Нейният шанс за постигане на по-добър резултат са самоопределящите се като ляво-центристки избиратели, които БСП не успява да мобилизира зад себе си.

Около 66 на сто от анкетираните заявяват, че са готови да гласуват, но трябва да се отбележи, че проучването е направено преди Конституционният съд да отмени задължителното гласуване, отбеляза социологът в коментара си за избирателната активност. „Ключови са тези около 25%, които ще вземат решение по време на кампанията. Това е висок процент и партиите и медиите би следвало да се ориентират към тях, защото това са хора, които следят политическия живот и се колебаят между една или две политически сили“, посъветва Димитрова. Тя допълни, че е възможна и промяна с процента да заявилите, че няма да гласуват - 21.4 на сто.

Настоящото проучване е проведено в периода 16-23 февруари сред 1024 пълнолетни граждани и се финансира от "Алфа Рисърч".