Pismo Business Incubator: Новата игра в града

Малкият хърватски град Новска се усеща толкова далеч от брилянтните слънчеви брегове на Адриатика, който е основен туристически магнит в страната. Всъщност, нормално не бихте имали много причини да се отбиете в тази община с 11 000 души, разположена на 100 километра южно от Загреб и близо до границата с Босна, освен ако не искате да посетите най-големия мочурищен резерват в Хърватска (Лонско Поле) или пък ако случайно се интересувате от... видео игри.

Правилно прочетохте. Новска има амбицията да се превърне в нещо подобно на Пало Алто в Силициевата долина, но в случая – долина за разработка на видеоигри.

През последните пет години тихо, но усърдно една екосистема, посветена на тази модерна индустрия, се оформя в Новска, а нейните сърце и двигател е един бизнес инкубатор, наречен PISMO. Той вече приютява 80 стартъпа, работещи върху всичко, свързано с видеоигрите: от кодене до създаване на музика и 3D изображения чрез фотограметрия.

Повече от детска игра

Както може да се очаква, отначало местните жители са посрещнали новината за разработването на център за видеоигри в техния тих град със смесица от недоверие и объркване. В края на краищата общият образ на геймър е този на дългокос пъпчив тийнейджър, който никога не напуска къщата на родителите си и се храни със строга диета от чипс и енергийни напитки. Как биха могли такива хора да донесат пари, работа и просперитет на място, традиционно разчитащо на текстилното производство и металообработване? Абсурд!

Е, реалността обаче е, че световната индустрия за видеоигри днес генерира около 200 милиарда долара годишно и създаването на база, която би ти помогнала да си вземеш част от парите звучи много примамливо и даже по-смислено от това да се разчита само на индустрии от миналото.

Хърватия вече има някои традиции в индустрията за видеоигри, като игрите, произведени от студия в Загреб, са три пъти по-популярни в платформата за онлайн игри Steam от други заглавия. По този начин създаването на център за видео игри в Новска изглежда като логичен резултат от това и идеален начин за стимулиране на икономическия и демографския растеж в селските райони.

Според Андрея Шеперац от Агенцията за регионално развитие Simora, органът, ръководил разработването на инкубатора PISMO, изборът на града е бил случаен, но решаващ. Когато се е отворила процедура за проекти, финансирани от ЕС, община Новска реагира бързо и осигурява две подходящи сгради в рамките на дни. С парцели, разрешителни за строеж и техническа документация, градецът се очертава като фаворит и оттам нататък историята започва да се пише, както е приказката.

Идеята“, обяснява Шеперац, „беше да създадем индустрия, която да задържи нашите младежи тук и да им даде възможности, които отговарят на техните интереси и умения.“

Резултатът е даже май по-добър от тази първоначална цел, тъй като хора от цяла Хърватия, заинтересовани от разработването на игри, започват да идват тук, привлечени от новите възможности да станат част от вълнуваща индустрия и участници в една задружна професионална общност. Допълнителен стимул са и ниските цени на жилищата. Всъщност фактът, че цените на имотите са нараснали след старта на работа на инкубатора, може да е най-прякото доказателство, че каквото и да правят в Новска, то работи.

Структурата на PISMO

Създаден с финансиране от ЕС през 2016 г. (в размер на 2.6 милиона евро, получени от европейския Фонд за регионално развитие (2014 – 2021 г.), проектът бързо се разширява, като първата оперативна сграда е открита през 2019 г. Днес Pismo разполага с две основни съоръжения: Pismo 1 и Pismo 2.

Първата е красиво реновирана триетажна къща от 19-ти век, която не бихте очаквали, че е мястото, където shooter games, или игри на ужасите, се създават и проектират в уютните офиси, сгушени вътре. Pismo 2 пък е просторно помещение, съдържащо всякакъв вид футуристично изглеждащо оборудване, което разработчиците могат да използват, за да тестват своите творения, включително екран и костюми за улавяне на движение.

Към днешна дата от инкубатора са излезли над 1000 проекта, вариращи от образователни приложения до видео игри. Сред тях е дългоочаквана игра, финансирана от частен инвеститор от Литва, която дебютира в Steam на 3 декември.

Очакваме и първия си еднорог (компания с капитализация над 1 млрд. долара – бел. ред.)“, разкри Шеперац, сигнализирайки за високите залози и очаквания около този проект.

Pismo обаче не е създаден единствено с идеята само да привлича готови таланти – мисията му е и да ги развива и насърчава точно там, на място. В този смисъл,

специализираното образование

под формата на програми за обучение, е друг стълб, който поддържа целия raison d’etre на екосистемата. Тези програми, с продължителност между 4 и 6 месеца, са отворени за всеки от Хърватия, който е завършил средно образование и в момента е безработен. И не само че не струват нито цент, но програмите Blender и Unity, които обучават съответно 3D аниматори и разработчици, плащат минимална хърватска заплата плюс пътни разходи докато траят. Нещо повече, общината пък е изразила подкрепата си като създава общежития за студентите.

От участниците в програмата се очаква да създадат свой финален проект, който да бъде представен на конференция. Освен това завършилите могат да получат финансова подкрепа до 20 000 евро, за да създадат свой собствен бизнес в рамките на инкубатора.

Бумът на игрите в Новска не само създава директни възможности, но също така стимулира растежа на вторични индустрии. Местната общност е прегърнала тази революция и частни инвеститори изграждат нови жилищни сгради, а жителите със свободни стаи или имоти виждат възможност да ги отдават под наем.

Появили са се и кафенета, посветени на игрите, а фитнес залите вече предлагат удобни за геймърите графици и цени.

Всичко може да се геймифицира

Инкубаторът Pismo обаче гледа отвъд света на видеоигрите за забавление и също така активно участва в игровизацията на активностите на МСП-та и публичните институции, за да ги направи по-разбираеми, достъпни и дори привлекателни за широката публика.

Тази дейност се извършва като част от мрежата на европейските центрове за цифрови иновации (EDIH), съфинансирана от програмата Цифрова Европа на Европейската комисия.

Трябва да помогнем на традиционните индустрии да надграждат, да предприемат цифрова трансформация и да разберат цифровата трансформация, а не да се страхуват от нея. Така разработваме, например, дигитален близнак за обучение за управление на багер“, сподели Андрея Шеперац.

Подобни инструменти се разработват и за дървообработващата промишленост в града, която дълго време е била гръбнакът на местната икономика. Pismo предоставя консултации и ноу-хау на публични институции, които искат да получат по-стабилно присъствие в цифровата сфера.

Андрея даде хърватската финансова агенция FINA като пример за публичен орган, който мисли напредничаво, за да разбие своя бюрократичен имидж.

Регионална екосистема

Новска бързо се оформя като една успешна история на икономическа трансформация за бъдещето, но ще сгрешите, ако си помислите, че това е само самотен и отделен случай. Отражения от действията на Новска са вдъхновение за други градове в района на Сисак-Мославина да проправят свой собствен път към бъдещи технологични индустрии.

Сисак, столицата на областта и традиционно разчитащ на тежката промишленост, може да се похвали с техническо училище, което създава нови поколения игрови инженери и експерти по роботика.

Друг град, Петриня, който беше опустошен от земетресението през 2020 г., пък стартира инициатива за програмиране на дронове, обучавайки специалисти за разработване на авангардни технологии за тези летателни машини.

Възходът на Новска като център за игри доказва, че дори малките градове могат да си проправят свой път в иновациите с визия и постоянство. От организиране на международни събития за игри до подкрепа за стартъпи и трансформиране на стари индустрии, Новска се превръща в синоним на възможност. А пък и името на града дори го изисква някак си.

Смело е и малко лудо“, довери ни Андрея Шеперац, „но пък работи.“

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.