По-малък, но по-продължителен икономически шок в България

Консолидираните бюджетни приходите се увеличават с около 260 млн. лв. в сравнение с 2019 г., което се дължи на ръст на данъчните приходи от около 570 млн. лв. и приходи от европейски средства от 232 млн. лв. Свиване на постъпленията се наблюдава при неданъчните приходи – 541 млн. лв. в сравнение с 2019 г., за които все още няма разбивка. Част от неизпълнението на приходите спрямо плана се дължи на забавяне при превеждането на концесионната такса за летище София в размер на 660 млн. лв., както и на по-ниски постъпления от ТОЛ-такси.

При основните данъчни групи приходите от акцизи и корпоративно подоходно облагане остават на нивата си от 2019 г. При акцизите се наблюдава компенсиращ ефект – постъпленията от акциз върху горивата са по-ниски за сметка на по-високи приходи от акциз върху тютюневи изделия. Приходите от ДДС са малко над 11 млрд. лв., което е само с 65 млн. лв. по-малко в сравнение с 2019 г. Това е резултат от значителен спад при приходите от ДДС от внос – 765 млн. лв., който почти изцяло е компенсиран от ръста в приходите от сделки в страната.

Консолидираните бюджетни разходи са с около 2,5 млрд. лв. по-високи в сравнение с миналогодишното им ниво, което се дължи на увеличение при:

• Социални разходи и стипендии – 1.9 млрд. лв.;
• Заплати и възнаграждения – 1.3 млрд. лв.;
• Субсидии – 1.2 млрд. лв.;
• Издръжка – 0.5 млрд. лв.

С други думи, антикризисната политика може да се търси в най-голяма степен именно при увеличението на субсидиите, докато останалите разходи имат по-различен ефект. Част от тях са дълго отлагани и необходими, заради натрупани в годините дисбаланси, увеличения на разходи в недофинансирани сектори – възнагражденията на учители, по-високи заплати в някои административни звена, за медици, социални работници, увеличаване на различни социални плащания и допълнителни разходи за социални услуги, добавки към пенсии и др. Дори тези разходи да са били необходими, те трудно могат да се квалифицират като мерки за борба с последствията от пандемията. Разбира се, покрай всичко това се прокрадват и немалко популистки предложения. В крайна сметка това много ясно показва „антикризисния“ фокус на правителството, какъвто прозира и в бюджета за 2021 година – бързо разходване на средствата и обхващане на максимален брой домакинства, а инструментите за това са пенсии, детски и възнаграждения в публичния сектор. С други думи – водещото е да има по нещо за всеки, вместо насочване на мерките към най-засегнатите и/или към тези с най-голям потенциал за отскок след кризата.

На този фон капиталовите разходи продължават да разочароват. По една или друга причина, тази година правителството не се възползва от възможността да отчита фиктивни капиталови разходи, като отпускането на средства за саниране през 2016-2017 г. и за АМ „Хемус“ през 2018-2019 г., в резултат на което капиталовите разходи са едва 5 млрд. лв. при първоначален план от 6,5 млн. лв. За сравнение, в периода 2018-2019 г. капиталовите разходи са около 5,3 млрд. лв. (като изключим плащането за самолетите през 2019 г.) Това се случва на фона на втората бюджетна актуализация, която предвижда допълнителни 765 млн. лв. за строеж и поддръжка на пътна инфраструктура. В средата на септември ИПИ прогнозира неизпълнение на капиталовите разходи от „само“ 0,9-1,3 млрд. лв. именно заради възможността за втора бюджетна актуализация и фиктивни разходи в края на годината.

Резките флуктуации в капиталовите разходи за пореден път показват големите слабости в инвестиционната политика на правителството, която не е водена от стремеж за увеличаване на потенциала за растеж, а от еднолични решения. Нещо повече – липсата на твърди ангажименти за инвестиции създава както несигурност в частния сектор, така и огромни възможности за усмотрение от страна на правителството. В години като миналата, когато публичните финанси са под натиск, тази възможност може да облекчи този натиск, като се прехвърлят предвидените средства към по-належащи политики с решения на изпълнителната власт. В останалото време обаче това дава възможност за безконтролно харчене. Проблемът с планирането на инвестициите е още по-болезнен именно в настоящия момент, когато правителството трябва да заяви ангажименти по европейските механизми за възстановяване „Следващо поколение ЕС“. Ако управляващите имаха реална инвестиционна програма, част от проектите, които губят финансиране през 2020 г. заради антикризисни мерки, могат директно да кандидатстват за финансиране по европейските механизми. Това, което виждаме обаче е, че правителството тепърва започва да мисли за проекти все едно кандидатства за средства по оперативните програми.

Равносметката от миналата година не е еднозначна. Изглежда, че икономическият шок от пандемията е по-малък в сравнение с първоначалните очаквания, но може да се окаже по-продължителен, което крие допълнителни рискове. Същевременно подкрепата за бизнеса и домакинствата нито е целенасочена, нито е в голям размер, нито следва някакви приоритети, като например стимулиране на икономическата трансформация или насърчаване на производство на стоки и услуги на бъдещето. По оценки на Международния валутен фонд фискалния стимул за икономиката в България е около 2,4% от БВП, а например в Швеция се оценява на 12% от БВП. С други думи – фискалната политика в България остава сравнително настрана от текущата криза, поне не изглежда като да я влошава като през 2009 г., а бизнесът се справя сравнително самостоятелно.

*Заглавието е на редакцията

Източник: Институт за пазарна икономика