Подкаст | Незаконното преустройство на жилища заплашва цели градове

Понякога дори стени, които не са носещи, могат да помогнат при земетресение, така че сградата да оцелее, коментира инж. Марин Гергов, председател на Камара на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП). Той взе участие във втория епизод на подкаста на Economic.bg „Едно наум“.

Инж. Марин Гергов е инженер-конструктор, проектант и консултант. Разполага с повече от 30 години опит в бранша. Кариерният му път започва като проектант в „Металпрокт“, минава през технически ръководител и ПТО в „Метални конструкции“, проектант в „ИКюИ България“, както и шеф на конструктивен отдел в „Бейтс България“. В периода 2016-2020 г. е председател на секция „Конструкции на сгради и съоръжения” към регионална колегия София-град на КИИП. От октомври 2020 г. е председател на Управителния съвет на Камарата. Последните 8 години е проектант на свободна практика.

Нерегламентираното бутане на стени, избиване на сводове и надграждането на жилища застрашават конструкциите на цели блокове, особено по време на земетресения, каквито се случиха в Турция и Сирия. Именно заради това трябва да се помисли за нормативна промяна, която да регламентира, че такива дейности могат да се правят единствено след оглед от инженер и със съгласието на етажната собственост. Това може да стане с промени в Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС).

Дори с две думи или едно изречение в Закона ще може да се реагира и да се спре тази порочна практика, която нарушава сигурността на цели сгради и градове“, заяви Гергов.

При евентуално рухване на блок в центъра на града, той ще застраши живота на много хора, но и ще наруши важни инфраструктурни връзки, обяснява председателят на КИИП. Именно заради това държавата трябва да има информация за сградния фонд. 

Преди седмица регионалният министър Иван Шишков коментира в интервю, че не би трябвало да се опасяваме относно тези преустройства, тъй като по думите му, те са твърде малко и не са масова практика в страната.

Връзката с техническите паспорти

Председателят на КИИП коментира, че в центровете на големите градове, където има стари сгради, но и чисто търговски интерес, са ставали такива преустройства, а това сеизмично не е добре. Статистика за преустройствата трябваше да даде наредбата за техническите паспорти.

Това не е гола статистика, която да се събира просто ей така. Необходима е при бедствия и аварии“, заяви Гергов.

Той е на мнение, че паспортите не бяха припознати от хората заради тяхната цена и същността на обследванията, при които се взимат ядки, сканира се армировката. Именно заради това той предлага наредбата да се осъвремени, а обследванията да се правят в по-лек вариант, за да не са толкова финансово натоварващи.

Идеята е да се знае дали дадена сграда е опасна и какво би могло да се случи при земетресение с нея. Така и държавата ще знае как да реагира, но и собствениците ще имат по-голяма представа каква е сигурността им. Такива паспорти са важни най-вече за големите блокове, в центровете на градовете, тъй като при евентуален неблагоприятен сценарии, ако не са здрави, ще нанесат много щети и ще вземат жертви.

Някои, които на село има малка къща, която не се ползва, за какво й е на нея паспорт?“

Тъмните години в строителството

По думите на Гергов 90-те години са тъмни за строителството в България, тъй като тогава контролът не е бил много добър. За такива строежи, които не са изпълнявани съвестно, може да има евентуален риск при земетръс.

Доста по-дисциплинирани сме след 2000 г, когато разбрахме че ще влизаме в Евросъюза, а чуждите инвеститори допълнително ни дисциплинираха като строителен бранш.“

Критична инфраструктура

Пътища, мостове, язовирни стени, АЕЦ „Козлодуй“, както и друга критична инфраструктура, са отговорност на държавата и общините. Бензиностанциите сега се изчисляват с допълнителен коефициент при земетръс, така че да продължат да функционират дори след тежко земетресение.

Държавата трябва да има информация за разломите и да има предвид, че там връзките на инфраструктурни съоръжения може да бъдат прекъснати, ако се раздвижат. Всичко това трябва да се има предвид в план за бедствия и авария“, коментира председателят на КИИП.

Обществените сгради

За сгради на болници и училища има риск, тъй като най-често те са старо строителство. По думите на Гергов точно тук идва ролята на държавата, тъй като „би трябвало всички те да са сеизмично супер осигурени. Това трябва да са едни от най-сигурните сгради.“

Тези на училищата се ползват за евакуация, там се разпъват палатки, , т.е. една училищна сграда трябва да отговаря на най-строгите изисквания за антисеизмично строителство. За съжаление обаче това не е така.“

На всички такива сгради държавата и общините трябва да направят конструктивни обследвания и технически паспорти, за да се знае каква е ситуацията. Ако не са добре конструктивно, трябва да се усилят.

Добра идея ли е санирането на сграда, ако не сме наясно дали е здрава конструктивно, има ли още „живот“ в панелките, важно ли е при покупка на ново жилище да търсим консултация с инженер, как може да се завиши контролът в строителството, трябва ли да се създаде регистър за недобросъвестните фирми и до какво води корупцията в строителството, може да чуете в целия разговор.