POLITICO: Добре дошли в България, където войната в Украйна е по вина на НАТО

НАТО е виновно за провокирането на „специалната военна операция“, както Владимир Путин нарече инвазията си в Украйна. Вашингтон помогна на Киев да построи тайни лаборатории за биологични оръжия. Украйна е защитена от нацистите и светът подкрепя усилията на Москва да освободи страната от фашисткия режим.

Тези фалшиви разкази и теории на конспирацията, предназначени да засилят подкрепата за войната на Путин, трябва да се очакват в Русия и от прокремълските тролове онлайн, пише европейското издание POLITICO в свой анализ по темата.

Но докато заплахата от фалшивите новини е глобална, България се превърна в нулева точка за това как подобна дезинформация продължава да се разпространява до голяма степен неконтролирано в Европейския съюз.

Постоянен поток от проруски възгледи залива българския дебат за войната. Думите на Кремъл се отразяват от политиците, масовите медии и експерти. В резултат на това нашествието разцепи общественото мнение, подклаждайки опасенията, че демократичните ценности са застрашени в най-бедната страна в ЕС.

България е обект на системни дезинформационни кампании от години – и тези усилия сега се отплащат“, каза Горан Георгиев, анализатор от Центъра за изследване на демокрацията. „Някои българи недвусмислено вярват в конспиративните теории и са загубили доверие в традиционните медии.“

Не само борците за демокрация са загрижени, но и новото българско правителство, сформирано миналата година под ръководството на Кирил Петков, чиято кампания се фокусира върху прочистването на политиката и борбата с корупцията.

За западноевропейските очи примерите за каскадни конспиративни истории и проникването на пропутински възгледи са шокиращи. Малко след като Русия нахлу в Украйна в края на февруари, Петков трябваше да уволни собствения си министър на отбраната, който продължаваше да нарича войната „специална операция“, приемайки предпочитания от Путин евфемизъм.

Популярни общественици и медии в България разпространяват проруски истории. Да вземем случая със стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол, където малка група украински войници устояха срещу руската обсада в продължение на седмици, докато накрая се предадоха.

Прокремълският руски таблоид „Комсомолская правда“ разпространи версия за събития, която представя украинските войски като нацисти. След това статията е преведена и препечатана в българския таблоид „Труд“, симпатизиращ на Москва вестник. В него се твърди, че предалите се украински войници са намерени покрити с татуировки на свастики и цитати на Хитлер и предлага това като доказателство, че Путин оправдано е нахлул в Украйна.

Татуировки на свастика

Самата история беше достатъчно пошла. Но статията привлече вниманието на българския журналист и телевизионен водещ Мартин Карбовски, който я сподели със своите 530 000 последователи във Facebook. Tой е една от най-популярните български личности в социалната платформа.

През април един от коалиционните правителствени партньори на Петков дори номинира Карбовски за член в българския медиен регулатор. Кандидатурата на Карбовски предизвика възмущение сред журналистическата общност в България и след часове той оттегли кандидатурата си.

Карбовски опита да убеди обществеността, че в крайна сметка не иска да става държавен служител, приемайки работа от властимащите, които са му врагове.

Според Божидар Божанов, български министър на електронното правителство, проблемът е трудно поправим. „България е имала системна слабост към руската пропаганда много преди началото на войната“, каза той.

„Кремъл използва фабрики за тролове, анонимни сайтове и местни медии, които контролират по един или друг начин“, каза Божанов за POLITICO. „Както в други източноевропейски страни, ние не можем просто да затворим няколко контролирани от Русия медии и да решим проблема с дезинформацията.“

Многократните усилия на правителството да принуди Facebook и други компании за социални медии да предприемат повече стъпки за премахване на руската пропаганда от техните платформи, също до голяма степен останаха глухи, казва министърът.

Полша и Унгария също се опитват да се справят с проруската пропаганда. Но защо България е толкова уязвима? Отговорът е отчасти културен.

Историческите връзки между България и Русия са дълбоки. Много българи говорят руски и затова намират лесно достъп до кремълската версия на събитията. Преди нахлуването в Украйна мнозина гледаха на Москва като на съюзник.

По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. Русия побеждава турците и слага край на османското владичество в България. Оттогава в България гледа на Русия като на освободител.

Свободата на медиите в страната е подкопана от години. България завърши на 91-во място в последния Индекс за свобода на печата на Репортери без граници, изкачвайки се от 112-то място миналата година. Но неправителствената организация все още описва състоянието на свободата на медиите в страната като „крехко и нестабилно“. Малкото останали независими издания се борят да оцелеят.

„Крехка и нестабилна“

Само 10% от българите смятат, че медиите в страната им са независими, но мнозина явно все още са готови да повярват на това, което четат.

„Един от големите проблеми в българското общество е липсата на критично мислене“, каза Велислава Попова, главен редактор на новинарския сайт „Дневник“. „Българите са по-склонни да се доверяват на фалшиви новини и манипулации, защото не можем да различаваме дезинформацията.“

По време на пандемията привържениците на конспиративните теории сееха лъжи по света и намериха особено възприемчива публика в България, където процентът на колебаещите се за ваксините беше висок.

„Възраждане“, крайна националистическа партия, се възползва от конспирациите за COVID-19 по време на изборите миналата есен и се трансформира от маргинален глас в политическа сила, представена в парламента. Сега партията насочва вниманието си към войната.

Формацията организира митинги „за мир“, на които се излъчваха прокремълски послания и се развяваха руски знамена. Кадри от събитията бяха подхванати от руски медии и представени като доказателство за българската подкрепа за инвазията в Украйна. (Най верният коалиционен партньор на Петков – Корнелия Нинова – смята Русия за „приятелска държава“ и отказва да даде оръжия на Украйна – бел. ред.).

Лидерът на партията Костадин Костадинов има около 270 000 последователи във Facebook и доминира в политическия дебат в мрежата. Facebook все още е най-популярната социална медия в България, което е важно, тъй като според доклада за цифрови новини на Reuters Institute за 2021 г. близо 70% от българите получават новините си от социалните медии.

През март стартира петиция, призоваваща за повече прозрачност относно начина, по който Facebook модерира съдържанието си. „Забелязахме интересна тенденция – профили, в които не пишеше нищо лошо, бяха блокирани, докато тези, които бяха агресивни и подкрепяха войната в Украйна, дори не можаха да бъдат премахнати“, каза Мартин Осиковски, преподавател по история на медиите в Нов български университет

Едно възможно обяснение, казва Осиковски, е, че руските тролове се насочват към конкретни профили, отбелязвайки ги с множество сигнали за предполагаемо нарушаване на правилата на социалните медии, а алгоритмите на Facebook автоматично ги блокират.

Facebook заяви, че се бори с пропагандата в консултации с властите в България. „Предприемаме мащабни стъпки за борба с разпространението на дезинформация за нашите услуги в региона и продължаваме да се консултираме с външни експерти и публични администрации, включително в България“, каза говорител на компанията майка на Мета.

„Премахваме съдържание, което нарушава нашите правила, и работим с трети страни за проверка на фактите в региона, за да развенчаем фалшивите твърдения. Когато оценят нещо като невярно, ние преместваме това съдържание по-ниско в емисията, така че по-малко хора да го видят. Ние също така даваме на хората повече информация, за да решат какво да четат, да се доверят и да споделят, като добавяме предупредителни етикети към съдържание, оценено като невярно.“

Но проблемът може да е залегнал твърде дълбоко. Според Осиковски подизпълнителите на Facebook за модериране на съдържание може да работят с „млади, неквалифицирани и неопитни служители, които всъщност не знаят много за медийната етика и вероятно сами ще бъдат повлияни от проруската пропаганда“. Дори когато публикации, разпространяващи лъжите на Москва, се докладват на тези модератори, „те всъщност не ги виждат като проблематични“.

Има едно нещо, което може да промени всичко това: самата война. Въпреки изобилието от пропаганда има признаци, че българското обществено мнение се е променило от началото на инвазията. Рейтингът на одобрението за Путин в България беше 32 процента през февруари, според анкета сред 1000 души. До април той падна до 25 процента.

„След като Русия започна да обстрелва украинските градове“, каза Георгиев, „хората инстинктивно започнаха да се съмняват в лъжите“.