Професии на бъдещето: Сбогом на кодирането и миньори с геймърски умения

Под диктата на бурната дигитализация и в сянката на възхода на изкуствения интелект (AI) – пазарът на труда е един от най-динамично променящите се аспекти от съвременната икономика. И то такъв, който на практика засяга всички. Трансформацията му тече толкова бурно, че повече от половината професии, които днешните първокласници един ден ще упражняват, все още не съществуват.

Но как изглежда картинката на бъдещето през очите на днешните ученици (б.р. – от горен гимназиален курс) и техните родители? Без изненада, фокусът и на едните, и на другите пада върху информационните технологии. 25.7% от родителите биха насочили децата си към попрището на IT специалист, а 16% от младежите също казват, че биха го избрали за своя професия. Това показва социологическо проучване на агенция „ИнтерИмидж“.

Резултатите от него бяха представени по време на „Базар на професиите“ 2023, събитие за младежко професионално ориентиране, организирано от Българската мрежа на Глобалния договор на ООН. 

Интуицията на участниците в анкетата относно професиите на бъдещето определено не ги лъже и има защо. Секторът на информационните технологии се развива стремглаво, придава все по-голяма добавена стойност към брутния вътрешен продукт (БВП), компаниите в него се множат, а гладът за IT кадри е толкова остър, че скоро няма да бъде задоволен.

В България броят им постоянно расте, но последният индекс DESI показва, че страната ни изостават от средните нива на заетост в сферата за Европейския съюз. Докато тук той се изчислява на 3.5 пункта, то за Блока като цяло е 4.5.

Ние имаме потенциал да растем по отношение на броя IT специалисти в Европа, но въпросът е какви са те“, отбелязва Меглена Генева, комуникационен директор в „ТехноЛогика“.

Изтъквайки, че понятието „IT специалист“ е твърде широко и че към него сега могат да се причислят поне 15-ина различни професии, тя обръща внимание на променящия се профил на експертите. По думите ѝ търсенето на хора, пишещи код например, отслабва. Затова пък все по-важни стават специалистите по киберсигурност, особено на фона на задълбочаващите се хибридни войни.

Специалистите по географски информационни системи (ГИС) също са много актуални, въпреки че малко от младите хора знаят за съществуването на тази професия.“

Интересно е и как стоят нещата с традиционните професии. Така например миньорската дейност, която на пръв поглед е много далеч от представата за дигитализация, всъщност търпи сериозна технологична трансформация. Затова дори в областта на рудодобива вече се търсят хора със софтуерна експертиза, посочва Николина Рашкова, мениджър Човешки ресурси в „Дъншди Прешъс Металс“.

Дори бих казала геймърски умения, не само дигитални и софтуерни. Също и такива с изкуствен интелект. Ние не сме изключение от останалата част от бизнеса.“

Николина Рашкова даде пример с вече стартирали пилотни дейности в компанията. „Част от нашите машини са телеуправляеми. Имаме една 50-тонна машина, която работи в подземни условия, а нейният оператор се намира на повърхността – в климатизирана стая, седнал в нещо като геймърски стол, оборудван с джойстици, с копчета. И така я управлява.“

Връщайки се на представите на младежите и родителите, разлики има и те си проличават още с втората позиция в техните класации. За възрастните приоритетна изглежда учителската професия, към която 7.7% от анкетираните биха насочили децата си. 10% от анкетираните ученици пък изразяват предпочитания към медицината.

Впечатление прави и разминаването им по отношение на предприемачеството. Сред подрастващите то се нарежда на трето място като нещо, с което биха се занимавали и присъства в отговорите на 8% от анкетираните. Докато в отговорите на родителите се нарежда много по-надолу и е подаден като опция от едва 1.4%.

Как вижда пазара на труда ChatGPT?

Той също извежда IT професиите като водещи, следвани от медицински и инженерни науки. Но посочва и занимания, за които децата не са се сетили изобщо – като такива в сферата на изследователските науки и зелената икономика.

Колкото и бурна да е дигиталната трансформация и каквито и нови хай-тек решения и умения да се търсят от бизнеса, някои неща остават константни. Способността за комуникация, фокусът върху устойчивостта и опазването на околната среда са сред тях. Както и стремежът към гъвкавост и учене през целия живот, показва още проучването.

Ученето и напредъкът са личен процес и лична отговорност. Възрастните могат да отворят вратата, а кой ще мине и дали ще мине, зависи от младежите“, изтъкна Даниела Тодорова, директор на „Българско школо“.